Списък на параграфи

Радостта на „Велики четвъртък“

Колко добре разбираме днес неспирния възглас пред Светото причастие на християните от всички времена! „Пей, езико, песен тайна на Плътта в тоз‘ славни час; и на тази Кръв Свещена, Що Христос проля за нас – щедрост царска и безкрайна Бог излива и тозчас!“^[1] Смирено трябва да обожаваме Този Скрит Бог^[2] – Самият Исус Христос, Който се роди от св. Дева Мария; Който страда и бе принесен в жертва на Кръста; из Чиито прободени ребра бликнаха вода и кръв^[3].

Това е Свещената трапеза, на която Самият Христос се дава като храна. Мястото, където се възобновява паметта за страстите Христови; където заедно с Него душата общува съкровено със своя Бог и притежава залог за бъдещата слава^[4].

Църковната Литургия е поместила в кратки стихове най-важните моменти от историята на пламенната обич, която Господ ни дарява.

Богът на нашата вяра не е някакво същество, което равнодушно наблюдава отдалеч живота на хората – техните стремежи, техните борби, техните терзания. Той е Баща, Който обича чедата Си до такава степен, че изпраща Словото – Второто Лице на Святата Троица, да се въплъти сред нас, да умре за нас и да ни изкупи. Това е същият любящ Отец, Който нежно ни привлича към Себе Си посредством действието на Свети Дух, пребиваващ в нашите сърца.

Радостта на „Велики четвъртък“ произхожда от това – да си дадем сметка, че Създателят се е преизпълнил с обич към Своите създания. Нашият Господ Исус Христос установява Евхаристията – сякаш все още не бяха достатъчни всички други доказателства за Неговото милосърдие – та ние да Го имаме винаги близо до себе си. А и защото – доколкото можем да съдим за това – Той, Който няма нужда от нищо, движен от Своята обич, не иска да се лиши от нас. Святата Троица се влюби в човека, сътворен по „Наш образ (и) по Наше подобие...“^[5] и издигнат на реда на благодатта; изкупи го от греха – от греха на Адам, тежащ на цялото му потомство, и от личните грехове на всекиго, и жадува да пребивава в нашата душа: „Ако някой Ме обича, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го обикне, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.“^[6].

^[1]Срв. „Pange, lingua, gloriosiCorporis mysterium“, химн от св. Томмазо от Акуино.

^[2]Срв. „AdoroTedevote, latensDeitas“, химн от св. Томмазо от Акуино.

^[3]Срв. „Aveverum“, химн от св. Томмазо от Акуино.

^[4]Срв. „OSacrumConvivium“,химн от св. Томмазо от Акуино.

^[5]Бит.1: 26.

^[6]Йоан 14: 23.

Да живеем Литургията, значи да сме в непрекъсната молитва и да сме убедени, че за всеки от нас това е лична среща с Бог, където Го обожаваме, възхваляваме, молим, благодарим, отдаваме обезщетаване за греховете си, пречистваме се, чувстваме се едно цяло в Христос с всички християни.

Може би понякога сме се питали как можем да отговорим на тази велика Христова обич. Може би сме търсили да видим изложена една ясна програма за християнски живот. Решението е лесно и е достъпно за всички вярващи: да се участва с обич в Литургията, тя да стане място на нашата среща с Бог, понеже в тази Жертва се съдържа всичко, което Господ очаква от нас.

Позволете ми да ви припомня нещо, което сте наблюдавали при много случаи – хода на Литургийните обрèди. Следвайки го стъпка по стъпка, е напълно възможно Господ да разкрие на всекиго от нас какво трябва да подобри, кои пороци да изкорени, как да се отнася братски с всички хора.

Свещеникът се насочва към олтара на Бог, на този Бог, Който весели нашата младост. Литургията започва с радостно песнопение, защото Бог е тук. Тази радост заедно с изпитваната благодарност и обич се проявява в целувката на олтара – символ на Христос и възпоменание на светците. Това е едно малко осветено пространство, понеже на този олтар се отслужва Тайнството, чието въздействие е безпределно.

Молитвата „Признавам пред...“ (Confiteor)сочи колко сме недостойни; това не е някакво абстрактно припомняне на греха, а конкретно представяне на нашите грехове и грешки. Затова повтаряме: „Господи, милост! Христе, милост!“. Ако нужното ни опрощение беше свързано с нашите заслуги, то моментално горчива скръб би овладяла душата. Обаче, ние по Божия доброта получаваме опрощение от Божието милосърдие, Което прославяме със: „Слава... защото Ти Самият Си Свят, Ти Самият Си Господ, Ти Самият Си Всевишен, Исусе Христе; със Светия Дух, в славата на Бога-Отца.“.