Списък на параграфи

Нека животът ти не остане безплоден. — Бъди полезен човек! — Остави следа след себе си! — С вяра и обич пръскай светлина нашироко околовръст! Нека с твоя живот — живот на апостол, изтриеш нечистата лигава диря, оставена от тъмните сеячи на омраза. — Запали всички земни пътища с горящия в сърцето ти Христов огън!

Ако употребяваме сила, за да осуетим нечий опит да се самоубие и така да спасим живота му, няма ли тогава да приложим същата принуда — свята принуда — за да спасим Живота (с главна буква) на мнозина, които са синаумили да погубят душите си по най-безумния начин?

Казваш, че си едно нищо в сравнение с другите, които постигат големи резултати в организационно отношение, в печата и в разпространението му. — Освен това те имат всички необходими средства, а ти нямаш… — Добре, но спомни си за св. Игнатий Лойола — най-неукия от учените в Алкала, най-бедния студент в Париж, непрестанно хулен и преследван…

Това е пътят: обичай, вярвай, страдай! Твоята Обич, твоята Вяра и твоят Кръст са сигурните средства, за да осъществиш и увековечиш апостолския устрем на твоето сърце.

Всичко ти било безразлично, казваш. — Недей да се самозаблуждаваш! — Ей сега, ако ти кажа да ми изброиш хора и начинания, в които си вложил цялата си душа заради Бога, ще ми отговориш с въодушевление като човек, който говори за нещо много скъпо за самия него.

Не, няма нещо, което да ти е безразлично — въпросът е в това, че не си от желязо и че имаш нужда от повече време за себе си и за своите дела, защото в края на краищата ти си средството, чрез което те се осъществяват.

Не чувстваш ли понякога желание да викнеш с пълна сила на шумната младеж около теб: „Безумци! Оставете суетния си начин на живот, който ви води до духовна нищета, а понякога и до пълен морален упадък! Оставете го и елате при Бога, Който е Самата Обич!“.

Липсва ти „вътрешен трепет“. — Тази е причината, поради която увличаш след себе си толкова малко хора. — Изглежда, че не си твърдо убеден в това, което печелиш, когато оставяш земните неща заради Христос.

Сам сравни: „Сто за едно, плюс вечен живот!“ — Нима ти се струва малка тази „сделка“?

Да създаваш последователи. — Това е сигурният знак за наличие на истинско усърдие.

Посредствена е твоята обич, щом не жадуваш да спасиш всички души. — Оскъдна е твоята обич, щом не гориш от жажда да „заразиш“ и други апостоли с твоята „лудост“.

Все още по целия свят ечи онзи Божествен вик: „Огън дойдох да донеса на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!“. — Въпреки това, погледни, почти всичко е угаснало… Не би ли искал да разпалиш този пожар?

Разбирам колко силно обичаш твоето Отечество и твоите близки и въпреки това с нетърпение очакваш момента да прекосиш земи и морета — да отидеш надалеч! — Защото изгаряш от желание за жътва.

Да строят ли великолепни сгради и внушителни палати…? Да строят! Ние обаче искаме души — да оживотворяваме душите, които ще обитават тези сгради… и палати!

Какви прекрасни жилища се приготвят за нас!

Апостолската ревност е благословена лудост, която аз ти пожелавам и която притежава следните отличителни черти: жажда за общуване с Христос, непрестанна грижа за душите и постоянство, което нищо не може да сломи.