Списък на параграфи

Да бъде благославяно страданието! Да бъде обичано страданието! Да бъде освещавано страданието!… Да бъде прославяно страданието!

За да завършим с успех училището на страданието, апостолът ни призовава да бъдем: „spe gaudentes“ — „радостни в надеждата“, „in tribulatione patientes“ — „търпеливи в изпитанията“, „orationi instantes“ — „постоянни в молитвата“.

Съизкупление: ето пътеката, която води към Живота.

Погреби чрез покаянието — в дълбокия ров, който твоето смирение ще изкопае — твоето нехайство в духовния живот и греховете, с които си обидил Бога. — По същия начин градинарят заравя в основата на дървото всички гнили плодове, сухи клонки и паднали листа. — И става така, че безплодното — иначе казано — онова, което е носело само вреда, бива използвано за увеличаване на плодородието. Научи се от паденията си да извличаш сила; т.е. от смъртта — живот.

Този Христос, както ти си Го представяш, не е истинският Христос. — В най-добрия случай това е неясният образ, който твоите замъглени очи могат да видят. — Очисти се! Изчисти твоя поглед чрез смирението и покаянието! Тогава няма да ти липсва ясната светлина на Обичта. Зрението ти ще стане съвършено и Този, Когото виждаш, наистина ще бъде Той.

Исус страда, за да изпълни волята на Небесния Отец… А ти, който също искаш да изпълниш Святата Божия воля, нима ще започнеш да се оплакваш, когато намериш като спътник в живота си страданието?

Кажи на тялото си: „Предпочитам ти да си мой роб, отколкото аз — роб на теб“.

Колко много се страхуват хората от жертвеното съизкупление. Колко страх предизвиква това у хората. О, ако тези хора можеха да пречистят подбудите си и да започнат да правят за Бога онова, което сега вършат, за да изпъкнат в обществото, те без съмнение щяха да станат светци!

Не се срамувай от това, че плачеш. Плачи! Когато са насаме с Бога, мъжете също плачат. Както казва цар Давид: „Нощем ще полея със сълзи постелката си“.

С тези горещи мъжки сълзи можеш да пречистиш миналото си и да направиш сегашния си живот свръхестествен.

Искам да си щастлив на тази земя. — Това обаче никога не ще стане, ако не престанеш да се страхуваш от страданието. Защото, докато трае това наше земно „пътуване“, щастието се състои именно в страданието.

Колко хубаво е да отдадеш живота си за Живота!

Щом като знаеш, че страданията — било то физически или душевни — са в действителност пречистване и духовна заслуга, тогава благодари на Бога за тях!