Списък на параграфи

Борете се срещу прекалената снизходителност, която всеки проявява към себе си. Бъдете взискателни! Понякога обръщаме прекалено внимание на здравето, на почивката, която не бива да ни липсва именно защото ни е необходима – за да се върнем на работа с обновени сили. Но тази почивка – писах го преди много години – не значи да не вършим нищо. Тя значи да се развличаме с дейности, които изискват по-малко усилия.

В други случаи използваме фалшиви извинения, за да не нарушим спокойствието си; забравяме за святата отговорност, тежаща на раменете ни; задоволяваме се да свършим само необходимото, за да претупаме работата; оставяме се да бъдем подведени от аргументирани нелепости, та да седим със скръстени ръце. А сатаната и неговите съюзници не излизат в отпуска. Чуй внимателно и размисли върху това, което пише свети Павел на християните, които служат като роби – той ги призовава да бъдат послушни на господарите си „не със слугуване само за очи като човекоугодници, а като Христови раби, изпълнявайки от душа волята Божия, усърдно служейки, като че служите на Господа, е не на човеци”^[1].Какъв добър съвет – нека го следваме ти и аз!

Нека поискаме просветление от Исус Христос, нашия Господ, и да Го помолим във всеки момент да ни помага да откриваме Божествения смисъл, който превръща нашето професионално призвание в главната ос, върху която се основава и се движи нашето призвание за святост. В Евангелието ще прочетете, че Исус е бил познат като „дърводелецът, Марииният син”^[2]. Така и ние със свята гордост трябва да покажем с делата си, че сме работяги, хора на труда – мъже и жени!

Тъй като следва да се държим винаги като Божи посланици, трябва добре да помним, че не Му служим вярно, когато зарязваме задачите си, когато не споделяме с другите усилията и себеотрицанието при изпълнението на професионалните задължения, когато могат да ни посочат като безделници, несериозни, безотговорни, неорганизирани, мързеливи, негодни хора… Понеже този, който занемарява тези задължения – наглед по-маловажни, трудно ще се справи с онези в духовния живот, които са много по-тежки. „Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.”^[3]

^[1] Еф. 6:6-7.

^[2] Марк. 6:3.

^[3] Лук. 16:10.

Важността на борбата

Трябва да ви предупредя за един капан, който сатаната не презира да използва — той не излиза никога в отпуск, — за да ни изтръгне мира. В някой миг може да се роди съмнение, изкушение: да мислим с уплах, че вървим назад или че едва напредваме; може също да набере сила убеждението, че въпреки ангажимента да ставаме по-добри, ставаме по-лоши. Уверявам ви, че обичайно тази песимистична оценка отразява само едно фалшиво виждане, измама, която е нужно да отхвърлим. Случва се в тези случаи душата да е станала по-внимателна, съвестта — по-фина, любовта — по-взискателна; или действието на благодатта да осветява с повече сила и да дойдат пред очите толкова много детайли, които в полусянката били минали неусетни. Във всеки случай, трябва да изпитваме внимателно тези безпокойства, защото Господ със Своята светлина иска от нас повече смирение или повече великодушие. Помнете, че Божият промисъл ни води непрестанно и не пести Своята помощ — със знаменателни чудеса и с обичайни чудеса, — за да кара да напредват Своите чеда.

„Militia est vita hominis super terram, et sicut dies mercenarii dies eius“, не е ли изпитание земният живот на човека и дните му не са ли като дни на наемник? Никой не убягва на тази съдба, дори мързеливите, които се преструват, че не разбират: дезертират от Христовите редици и се мъчат в други борби, за да задоволят удобството си, суетата си, дребнавите си амбиции; стават роби на капризите си.

Ако положението на борба е вродено на човешкото създание, да се стараем да изпълняваме нашите задължения с упоритост, молейки се и работейки с добра воля, с почтеност в намерението, с поглед, отправен към това, което Бог обича. Така ще бъдат изпълнени нашите любовни тревоги и ще напредваме в пътя към светостта, макар че в края на деня намираме, че има още много път за изминаване.

Подновявайте всяка сутрин с едно решително „serviam!“ — ще Ти служа, Господи! — решението да не отстъпвате, да не изпадате в леност или в нехайство и да посрещате задълженията с повече надежда, с повече оптимизъм, добре убедени, че ако в някоя схватка бъдем победени, ще можем да преодолеем удара с деяние на искрена любов.