Списък на параграфи

Не мога да посоча коя е главната човешка добродетел – зависи от гледната точка. Освен това въпросът е безпредметен, понеже не става дума да се упражняват една или няколко добродетели; трябва да се борим, за да ги придобием и да ги упражняваме всичките. Всяка от тях е свързана с другите. Така например усилието да бъдем искрени ни прави справедливи, весели, съобразителни и спокойни.

Не могат да ме убедят и хрумванията, които разграничават добродетелите на лични и обществени. Няма добродетел, която да насърчава егоизма. Всяка от тях задължително допринася полза на нашата душа и на душите на околните. Всички ние сме хора, всички сме Божи деца; не можем да разглеждаме живота си като мъчителна подготовка за една блестяща биография, за една бляскава кариера. Всички трябва да се чувстваме солидарни един с друг, а що се отнася до благодатта – ние всички сме обединени чрез свръхестествената връзка на общението на светците.

Същевременно трябва да се обърне внимание, че взимането на решения и носенето на отговорност се основават на личната свобода на отделния човек, затова и добродетелите в основата си са съвсем лични – на отделния човек. Въпреки това в тази духовна борба никой не воюва сам – никой не е свободен атом, както казвам често – по някакъв начин си помагаме или си пречим. Всички сме брънки от една верига. Сега помоли се и ти заедно с мен Бог, нашия Господ, да даде тази верига да ни съедини с Неговото сърце, докато дойде денят лице в лице да Го съзерцаваме вечно в Небето.

Събрани сме тук, „в пълно единство”^[1], единени в молитвата и в намеренията, готови да започнем този разговор с Господ с подновеното желание да бъдем плодотворни инструменти в Неговите ръце. Пред Исус в Светото причастие – колко се радвам да изповядам публично вярата си в реалното присъствие на Господ в Евхаристията – развийте във вашите сърца стремежа да излъчвате с молитвата си мощни импулси, които да достигнат до всички краища на земята, до най-отдалеченото кътче на планетата, където има човек, щедро посветил своето съществуване в служба на Бог и на душите. Понеже благодарение на неописуемата действителност на общението на светците ние всички сме сътрудници – свети Йоан казва спомощници^[2] – в задачата да разпространяваме истината и мира Господни.

Разумно е да се замислим върху нашия начин да подражаваме на Учителя, да се съсредоточим и да поразмишляваме, за да заимстваме направо от живота на Господ някои добродетели, които трябва да просияят в нашето поведение, ако наистина се стремим да разпространяваме Христовото царство.

⃰ Проповед, произнесена на 3 ноември 1963 г. – XXII неделя след Петдесетница.

[1] Иоан. 17:23.

^[2] 3 Иоан. 1:8.