Всекиму своето

Прочетете внимателно евангелския откъс, за да извлечете полза от този чудесен урок върху християнските добродетели, които трябва да осветяват нашия начин на действие. След лицемерното и ласкателно начало фарисеите и иродианите поставят своя въпрос: „Как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?”^[1]. „Забележете тяхната хитрост” – пише свети Йоан Златоуст. „Те не Му казват: „Кажи ни това, което е добро, това, което е удачно и е правилно, а „Кажи ни, прочее, как Ти се струва”, толкова е премерена целта им да Го подведат и да Го направят омразен на политическата власт” ^[2]. „Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: „Що Ме изкушавате, лицемерци? Покажете Ми една данъчна монета”. Те Му донесоха един динарий. И казва им: „Чий е този образ и надпис?”. Отговарят Му: „На кесаря”. Тогава им казва: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу”^[3]

Както виждате, колкото е стара тази дилема, толкова е ясен и недвусмислен отговорът на Божествения учител. Няма, не съществува противопоставяне между служенето на Бог и служенето на хората; между упражняването на нашите граждански права и задължения и нашите религиозни права и задължения; между ангажимента да градим и да подобряваме земния град и убедеността, че преминаването през този свят е пътят, който ни води към небесната родина.

И тук се проявява това единство в живота, което – не ще се уморя да го повтарям – е от най-голямо значение за тези, които се стремят към светостта посред обикновеното всекидневие на своята работа, на своите семейни и обществени отношения. Исус не приема разделянето: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре.”^[4] Еднозначното избиране на Бог, което прави християнинът, когато отговаря в пълнота на Неговия зов, го тласка да насочи цялото си същество към Господ и едновременно с това да дава на ближния всичко, което му принадлежи по право.

^[1] Мат. 22:17.

^[2] Свети Йоан Златоуст, InMatthaeumhomiliae, 70, 1 (PG 58, 656).

^[3] Мат. 22:18-21.

^[4] Мат. 6:24.