Нека не липсват никога в нашия ден няколко минути, посветени по специален начин на това да живеем в общение с Бог, издигайки към Него мисълта си, без думите да трябва да се появяват на устните, защото пеят в сърцето. Да посвещаваме на тази набожна норма достатъчен период време, в определен час, ако е възможно. И до дарохранителницата, правейки компания на Онзи, Който се установи там от Любов. Но ако това не е възможно, на което и да е място, защото нашият Бог обитава по неизразим начин в нашите души в благодат. Съветвам те, така или иначе, да се отправяш в оратория, ако можеш: и внимавам да не го наричам параклис, за да е по-ясно, че става дума за място, където да стоим не вече с поза като за официална церемония, а в съсредоточеност и задушевност, за да издигаме ума към небето, убедени, че от дарохранителницата Исус ни вижда, слуша ни, очаква ни и ни направлява, защото Той е там, действително присъстващ, скрит под видовете на тайнството.

Всеки от вас, ако иска, може да намери своя собствен път към този разговор с Бог. Не обичам да говоря за методи или за формули, защото не ми е никога приятно да принуждавам хората в строги схеми: опитвал съм се да помагам на всички да се приближават до Господ, уважавайки всяка душа такава, каквато е, със собствените й характеристики. Молете Господ да полага плановете Си в живота ви; не само в ума, а и дълбоко в сърцето и в цялата ни външна дейност. Бъдете сигурни, че по такъв начин ще си спестявате голяма част от горчивините и от мъките, които егоизмът осигурява, и ще чувствате силата да насърчавате доброто около вас. Колко препятствия се разсейват, когато вътрешно заставаме съвсем близо до нашия Бог, Който не ни изоставя никога! Подновява се по различни начини онази любов към Неговите, към болните, към нещастните, която кара Исус да каже: „Какво ти се случва?“. „Случва ми се…“ и веднага — светлината или поне силата да приемаме и мирът.

Приканвайки те към тези доверявания с Божествения Учител, имам предвид най-вече трудностите, които се раждат вътре в теб, защото по-голямата част от препятствията пред нашето щастие произлизат от малко или много скрита гордост. Смятаме се за много стойностни и надарени с изключителни качества; и когато другите не ни смятат за такива, се чувстваме унизени. Ето един добър повод да прибягваме към молитвата и да се поправяме, с убеждението, че не е никога късно, за да сменим курса. Но е много уместно да дадем начало на тази промяна колкото се може по-бързо.

В молитвата с помощта на благодатта надменността може да се превърне в смирение. И покълва в душата истинската радост, макар да трябва да констатираме, че още носим кал по крилете, тинята на нашето печално греховно естество, която започва да изсъхва. По-късно, с помощта на умъртвяването на плътските страсти, тази кал ще падне и ще можем да летим много нависоко, защото вятърът на Божието милосърдие ще ни бъде благоприятен.