Герой сред другите

В тези тридесет години свещеничество, по време на които съм настоявал упорито върху необходимостта от молитвата и върху възможността да превръщаме съществуването в едно непрестанно призоваване, някои хора са ме питали: „Но възможно ли е да се държиш винаги по такъв начин?“. Да, възможно е. Това единение с Господ не ни отделя от света, не ни превръща в необикновени същества, чужди на изминаването на времената.

Щом Бог ни е създал, щом ни е изкупил, щом ни обича дотам, че да даде за нас Своя единороден Син, щом ни очаква — всеки ден! — както онзи баща от притчата очаквал блудния син, как да мислим, че не желае да се отнасяме с Него с любов? Ако не друго, необичайно би било да не говорим с Бог, да се отдалечим от Него, да Го забравим, да се движим в дейности, чужди на непрекъснатите подтици на благодатта.