Josemaría Escrivá Obras
244

Никога не съм се уморявал да говоря за молитва и, ако Бог ми даде благодатта, няма да се уморя никога от това. Към 1930 г., когато идваха при мен, млад свещеник, хора от всички положения — университетски студенти, работници, здрави и болни, богати и бедни, свещеници и миряни — които искаха да следват Господ по-отблизо, съветвах винаги: ”Молете се“. И ако някой ми отговаряше: ”Не знам дори как да започна“, му препоръчвах да се постави в присъствието на Господ и да Му разкрие собственото си безпокойство, собствената си тревога с онези същите думи: ”Господи, не знам дори как да започна!“. И толкова много пъти в тези смирени доверявания набираше стойност задушевността с Христос, прилежните взаимоотношения с Него.

Минали са много години и не съм познал друга рецепта. Ако не се чувстваш подготвен, иди при Исус, както ходели при Него учениците: ”Научи ни да се молим!“ — и ще видиш ти самият, че Светият Дух ”ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки“, неизразими, понеже не съществуват подходящи средства да опишем тяхната дълбочина.

Колко много сигурност трябва да ни вдъхва божественото Слово! Аз не измислях нищо, когато в моята свещеническа служба повтарях — както повтарям неуморно — онзи съвет. Слушал съм го в Свещеното Писание и там го научих: Господи, не умея да се обръщам към Теб! Господи, научи ме да се моля! И пристига цялата онази любяща помощ на Светия Дух — светлина, огън, буен вятър — която съживява пламъка и го прави способен да предизвика пожари на любов.

 

 

 

Молитва, диалог

 

Предишен Виждам глава Следваща