Да отправим погледа си към Исус Христос, нашия образец, огледалото, в което трябва да се отразяваме. Как се държи, дори външно, по големите поводи? Какво ни казва за Него святото Евангелие? Трогвам се пред обичайното отношение на Исус, Който прибягва до Отца преди великите чудеса, и пред примера, който ни дава, преди да започне обществения живот, когато се оттегля за четиридест дни и четиридесет нощи в пустинята, за да се моли.

Много е важно — простете ми, ако настоявам — да наблюдаваме поведението на Месията, защото Той дойде да ни покаже пътя, който води до Отца. Заедно с Него ще открием как е възможно да придаваме свръхестествена важност на привидно най-незначителните дейности; ще се научим да преживяваме всеки миг с трепет на вечност и ще разберем с растяща задълбоченост, че създанието има нужда от мигове на съкровен разговор с Бог, за да бъде близо до Него, за да Го призовава, за да Го възхвалява, за да избликва в отдаване на благодарност, за да Го слуша или просто, за да бъде с Него.

Вече от много години, разглеждайки начина на действие на Господ, стигнах до извода, че апостолското дело, каквото и да е, е преливането на духовния живот. Затова ми се струва така естествена и така свръхестествена онази точка от Евангелието, която разказва как Исус решил да избере окончателно първите дванадесет. Св. Лука разказва, че преди това „прекара цяла нощ в молитва“. Наблюдавайте Го и във Витания, когато се кани да възкреси Лазар, след като е плакал за приятеля; вдига очи към небето и възкликва: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша“. Неговото точно поучение бе това: ако искаме да помагаме на другите, ако желаем наистина да ги подтикваме да откриват истинския смисъл на тяхната съдба на земята, е необходимо да поставим като основа молитвата.