„Всичко мога“

Ако не се бориш, не ми казвай, че се опитваш да се отъждествяваш все повече с Христос, да Го опознаваш, да Го обичаш. Когато поемаме по „царския път“ да следваме Христос, да се държим като Божии чеда, не ни остава скрито това, което ни очаква: святият кръст, който трябва да съзерцаваме като централна точка, на която се опира нашата надежда да се присъединим към Господ.

Казвам ти веднага, че тази програма не е удобно начинание; че да живееш по начина, посочен от Господ, изисква усилие. Чета ви думите на апостола, когато изброява своите перипетии и своите страдания, за да изпълни Исусовата воля: „Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж — с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота. Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички Църкви“.

Обичам в тези разговори с Господ да оставам прилепен към действителността, в която се намираме, без да измислям теории, нито да мечтая за големи откази или героизми, които обичайно не се състоят. Важното е да се използва добре времето, което ни бяга из ръцете и което за този, който има християнски разум, струва повече от златото, защото представлява аванс на славата, която Бог ще ни въздаде.

Разбира се, в хода на нашия ден няма да се натъкнем на толкова много и такива препятствия като онези от живота на Савел. Там ще открием обаче низостта на нашия егоизъм, драскотините на чувствеността, шамарите на една ненужна и смешна гордост и много други липси: толкова много, толкова много немощи. Да се обезсърчаваме? Не. Със св. Павел да повтаряме на Господ: „Добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен“.