Справедливост и любов към свободата и към истината

Още от дете – откакто имам уши да слушам^[1], както казва Писанието - започнах да чувам настойчивите вопли на социалния въпрос. В това няма нищо чудно – това е стара тема, една вечна тема. Може би въпросът е възникнал още когато хората някакси са се организирали и са станали по-видими разликите във възрастта, в схватливостта, в трудовите умения, в заинтересоваността, в личните качества.

Не знам трябва ли все да има социални класи, а и при всички положения не ми е работа да говоря по този въпрос. Особено тук, на това място за молитва, където сме се събрали да говорим за Бог и да разговаряме с Бог, не бих искал никога през живота си да обсъждам друга тема.

Помислете какво бихте избрали от всичко това, което Провидението е оставило на свободното и законно обсъждане на хората. Но на мен като Христов служител ми се налага да отида по-далеч и да ви напомня, че каквото и да става, в никакъв случай не бива да преставаме да бъдем справедливи дори ако за това са нужни прояви на героизъм.

^[1] Срв. Мат. 11:15.