Положението на слугата от притчата, който дължи десет хиляди таланта^[1], илюстрира добре нашето състояние пред Бог. И ние нямаме с какво да платим огромния дълг, който сме натрупали за многото Божи добрини и който сме увеличили със своите лични грехове. Колкото и да се стараем, няма да успеем да върнем равностойно многото, което Господ ни е опростил. Обаче безсилната човешката справедливост е изобилно компенсирана от Божието милосърдие. Той и само Той може да се покаже удовлетворен и да прости нашия дълг „защото е благ, защото Неговата милост е вечна”^[2].

Притчата – както добре помните – има втора част, която е нещо като контрапункт на предишната. Слугата, комуто току-що са опростили една огромна сума, не се смилява над свой другар, който му дължи едва сто динария. Ето тук се проявява скъперничеството на неговото сърце. Строго погледнато, никой не може да му отрече правото да иска своето, ала нещо се бунтува у нас и ни подсказва, че това нетолерантно държане се отклонява от истинската справедливост. Не е редно този, който само миг преди това се е радвал на едно милостиво и пълно с разбиране отношение, да не прояви поне малко търпение към своя длъжник. Обърнете внимание, че справедливостта не се проявява единствено в точното съблюдаване на правата и на задълженията - подобно на задачите по аритметика, които се решават само въз основа на действията събиране и изваждане.

^[1] Срв. Мат. 18:24.

^[2] Пс. 105(106):1.