159

Нека се върнем към разказа на свети Матей: „Знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий”[1]. Не преставам да се учудвам на подобен цинизъм. Те действат с намерението да преиначат думите на Исус, нашия Господ, да Го уличат при погрешна стъпка и вместо просто да изложат проблема, който смятат за неразрешим, се опитват да объркат Учителя с хвалби, които би трябвало да излизат само от устата на привърженици и от предани сърца. Нарочно се спирам на тези детайли, за да се научим не да бъдем мнителни, а благоразумни; за да не приемаме да бъдем мамени от притворството, скрито под маската на фрази и жестове, които сами по себе си отговарят на истината – както става в откъса, който разглеждаме и където те казват: Ти не правиш разлика между хората; Ти си дошъл за всички хора; нищо не Ти пречи да вестиш истината и да учиш на добро.[2]

Отново казвам: благоразумни – да, недоверчиви – не! Имайте пълно доверие във всички, бъдете благородни. За мен повече струва думата на един християнин, на един предан човек – аз напълно се доверявам на всекиго – отколкото самоличният подпис на сто единодушни нотариуси, въпреки че май е имало случаи да ме измамят, защото се придържам към този принцип. Предпочитам да рискувам някой безсъвестен човек да злоупотреби с моята вяра, отколкото да лиша някого от доверието, което заслужава като личност и като дете на Бог. Мога да ви уверя, че никога резултатите от този начин на действие не са ме разочаровали.

[1] Мат. 22:16.

[2] Срв. Мат. 22:16.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език