Това не са въображаеми примери. Убеден съм, че който и да е човек или по-известна организация биха могли да увеличат броя им. В някои среди се е създало погрешното схващане, че публиката, народът - или както щете го наречете – има право да знае и волно да тълкува най-интимните подробности от живота на другите.

Позволете ми да кажа няколко думи относно това, което е свързано лично с мен. Повече от 30 години по хиляди начини съм казвал и писал, че Опус Деи не преследва никаква преходна или политическа цел; организацията единствено се стреми да разпространи сред хората от всички раси, от всички социални слоеве и от всички страни познаването и практикуването на спасителното учение на Христос, да съдейства за разрастването на Божията любов на земята – тоест за повече мир и повече справедливост между хората, синове на един Отец.

Това го разбраха хиляди, милиони хора по целия свят. Други - може да се каже по-малко, по някакви причини сякаш не го разбират. Ако и сърцето ми да е при първите, аз уважавам и обичам също така и другите, защото на всички достойнството следва да се зачита и почита и всички са призвани за славата на Божи деца.

Ала винаги съществува едно непримиримо малцинство, което - като не разбира какво аз и толкова други хора обичаме - чака да го обясним в съзвучие с неговия манталитет, чужд на свръхестественото, изключително политически и внимаващ единствено за баланса на интереси и влиянието на отделните кръгове. И ако не получи подобаващ отговор – неотговарящ на истината и нагласен по негов вкус, то продължава да мисли, че там има лъжи, тайни, зловещи планове.

Ще ви доверя, че такива случаи нито ме огорчават, нито ме притесняват. Щях да добавя, че дори се забавлявам, ако можех да забравя, че това деяние е оскърбление към ближния и грях, въпиющ пред Бог. Аз съм арагонец и като такъв даже човешка моя черта е да обичам искреността; инстинктивно чувствам отвращение към всичко, което предполага някакво прикриване. Винаги съм се старал да отговарям, казвайки истината, без надменност и самодоволство, макар и клеветниците да бяха зле възпитани, нахални, враждебно настроени, лишени и от най-малката следа на човечност.

Често съм се сещал за отговора, който дава слепият по рождение на фарисеите, питащи за кой ли път как е станало чудото: ”Казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?”¹⁶.