Списък на параграфи

Потапяш се в изкушенията, излагаш се на опасност, играеш си с погледа и с въображението, говориш… глупости. — А после се учудваш, че те нападат съмнения, чувство за вина, смущения, тъга и униние.

— Трябва да признаеш, че си твърде непостоянен.

След първоначалния ентусиазъм дойде несигурността, колебанието, страхът. — Тревожат те учението, семейството, материалните проблеми и преди всичко мисълта, че не умееш нищо, че не си нужен, че ти липсва житейски опит.

Ще ти дам едно сигурно средство, за да преодолееш тези страхове — изкушения, внушени от дявола или от твоята липса на великодушие

— презри ги, заличи от паметта си тези спомени. Божественият Учител ни заповяда решително преди двадесет века: „Не обръщай поглед назад!“.

Трябва да храним в душите си истинско отвращение към греха. Господи — повтори със съкрушено сърце — никога вече да не Те обиждам!

Не се учудвай обаче, ако усещаш тежестта на твоето бедно тяло и на човешките страсти: би било глупаво и по детски наивно, ако едва сега си забелязал, че „тези неща“ съществуват. Твоята нищета не е препятствие, а подтик, за да се доближиш повече до Бога, за да Го търсиш настойчиво, защото Той е този, който ни очиства.

Ако въображението ти разпалено кръжи около теб самия, то създава илюзорни представи, фантазии, които по принцип не са подходящи за твоя път, но приятно те разсейват, охлаждат те и те отдалечават от Божието присъствие. — Суета.

Ако въображението ти се върти около другите, лесно падаш в порока да съдиш — без да имаш това право — и тълкуваш поведението им по начин ограничен и недостатъчно обективен.

— Дръзки съждения.

Ако въображението ти кръжи около твоите качества, около твоето красноречие или около чувството на възхищение, което предизвикваш у другите, излагаш се на опасност да загубиш правотата в намерението и да отстъпиш място на гордостта.

Изобщо, да дадеш воля на въображението, води до загуба на време, но освен това, когато не успяваш да го овладееш, то отваря път на един поток от волни изкушения.

Не пренебрегвай нито за ден борбата против греховните помисли!

Не бъди толкова наивно глупав, мислейки, че трябва да страдаш от изкушения, за да бъде сигурно постоянството в твоя път. Същото би било, ако пожелаеш да спрат сърцето ти, за да покажеш, че искаш да живееш.

Не разговаряй с изкушенията. Нека ти повторя: имай смелостта да избягаш и силата да не мериш твоята слабост, след като помислиш докъде би могъл да стигнеш. Режи, без да правиш отстъпки.

Нищо не те извинява. Вината е само твоя. Ако знаеш — ти знаеш колко малко трябва — че по този път, с тези четива, с тази компания… можеш да се погубиш, защо упорстваш да мислиш, че това е прекият път, който улеснява твоето изграждане или помага на лич

ността ти да узрее?

Промени коренно плановете си, дори и да ти струва повече. Намали обичайните развлечения. Вече е време да се държиш като отговорен човек.

Много наскърбява Бога безсъвестното поведение на мнозина — мъже и жени — които не правят усилие да избягват съзнателните малки грехове. Нормално е — мислят, оправдавайки се — защото в тези препятствия се спъваме всички!

Чуй ме добре: по-голямата част от онази сбирщина, която осъди Христос и Го изпрати на смърт, също започна само с викане — като другите! — с отиването в Гетсиманската градина — заедно с другите!…

Накрая, подтиквани от онова, което правеха „всички“, не можаха и не поискаха да се върнат назад… и разпнаха Исус!

Ето, след двадесет века, още не сме се поучили.

Имаш много, твърде много емоционални върхове и спадове.

Причината е ясна: до сега водеше един лесен живот и все още не искаш да си дадеш сметка, че между „въздушните кули“ и „отдадеността“ има голяма разлика.

Понеже със сигурност — рано или късно — ще се сблъскаш с очевидността на твоето собствено нищожество, искам да те предпазя от някои изкушения, които на този етап, дяволът ще ти внуши и които трябва да пропъдиш незабавно: мисълта, че Бог те е забравил, че твоето призвание за апостол е въображаемо или, че бремето на страданията и на греховете на света надхвърля твоите апостолски сили… Всичко това не е вярно!

Ако си усърден в духовната борба, ще имаш нужда от изпитване на съвестта.

Изпитвай всекидневно своята съвест. Виж дали изпитваш „болка от Любов“ затова, че не се отнасяш с нашия Господ както трябва.

По същия начин, по който мнозина присъстват на поставянето на „първия камък“, без да се грижат за завършването на току-що започнатото дело, така и грешниците заблуждават себе си с „последния път“.