Списък на параграфи
Не скривай от духовния си наставник внушенията на врага. — Защото, колкото повече се самопринуждаваш да споделяш с него, толкова повече ще се увеличи в теб Божията благодат. — Освен това дарбата на съвета и молитвите на твоя духовен отец ще ти донесат нови победи в духовната борба.
Не разговаряй никога — дори и за да се оплачеш — за нечисти неща или случки! — Имай предвид, че това са неща, по-прилепчиви и от смолата. — Смени разговора или, ако това е невъзможно, продължи го, говорейки за красотата и необходимостта от святото целомъдрие — добродетелта на познаващите цената на своята душа.
Светците не са били уродливи същества, обект за изучаване за съвременните лекари. Били са най-обикновени хора от плът и кръв като теб. — И въпреки това те са победили плътта.
„Плътта, и в коприна да я облечеш…“ — Когато те виждам как се колебаеш пред изкушението, което прикрива своята нечистота под дрехата на изкуството, на науката или на братската обич, аз ще ти повторя старата испанска поговорка: „Плътта, и в коприна да я облечеш, си остава плът!“*.
* Буквалният превод на поговорката е: „Маймуната и в коприна да се премени, пак си остава маймуна“.
„Infelix ego homo!, quis me liberabit decorpore mortis huius?“ — „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от това смъртно тяло?“ — така възкликва св. ап. Павел… Кураж! Той също се е борил.
В часа на изкушението мисли за Божията обич, която те очаква в небето. Вярвай, че това е предстояща награда, без да губиш всеотдайността си.
Щом не си дал съгласието си, каквото и да се случи, не се тревожи. Защото само твоята воля може да отвори вратата на сърцето и да въведе в него онези нечисти неща.
Пишеш ми: „Отче, чувствам зъбобол… в сърцето“. — Аз не възприемам това на шега, защото разбирам, че имаш нужда от добър зъболекар, за да ти извади някой зъб. Ако ти му позволиш това!
Ах, ако бях скъсал още в самото начало.“ — Дано никога не се налага да повториш тази закъсняла фраза.
Как ясно е очертан пътят!… Колко очевидни са препятствията!… Колко силни — средствата, с които да ги преодолееш! И въпреки това — колко често се отклоняваш и спъваш… Нали така?
— И знаеш ли къде е причината? В тази тъничка нишка — уж нишка, а то се оказва цяла верига от калена стомана… — верига, която и двамата добре познаваме, но която ти така и не пожела да прекъснеш. Това е, което те кара да се отклоняваш, да се спъваш и дори да падаш по пътя.
— Какво още чакаш, за да я скъсаш и да тръгнеш напред?
Сбъркани критерии. — Чух, че се отклоняваш от правилните критерии. И за да ме разбереш, ти писах следното: „Дяволът има много грозно лице и понеже е голям хитрец, прави всичко възможно, за да не забележим рогата му. Той никога не се показва явно“. — Затова той така често се представя с маската на благородство и дори на духовност.
Обичай Бога с цялото си сърце и Му благодари за това, че Неговата благодат те освобождава всеки ден от примките, които врагът ти поставя.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/book-subject/camino/46752/ (09.05.2024)