Списък на параграфи

Бъди послушен и се покорявай, но с разум, от любов и с чувство за отговорност, което няма нищо общо със съденето на онзи, който управлява.

Има много начини да предизвикаш объркване (у хората). — Достатъчно е например да посочиш изключението като основно правило.

Мислиш ли, че другите никога не са били на двадесет години? Смяташ ли, че не са били ограничавани от семейството, поради тяхната младост? Считаш ли, че никога не са познали проблемите — малки или не толкова малки — с които ти се сблъскваш?… Не! И те са преминали през същите обстоятелства, в които ти сега се намираш и са узрели. С помощта на благодатта са стъпквали своето „аз“ с благородно упорство. Отстъпвали са, когато е било възможно и са оставали лоялни — без нахалство и без грубост, с ведрост и смирение — когато не е било възможно да се отстъпи.

Когато обичайната работа сломи волята ти, спомни си още веднъж тази мисъл: „Учението, работата, са съществена част от моя път. Да се изложа професионално вследствие на лентяйството, би означавало да унищожа или да направя невъзможна моята работа като християнин. Нужен ми е — Бог желае това — професионалният престиж, за да привличам и подпомагам останалите“.

Вярвай ми: ако изоставиш своя дълг, ти се отдалечаваш — отдалечаваш и други — от божествения план!

Не бива да изпълняваш задълженията си припряно и на две на три, а да ги доведеш до успешен край, без отдих, според волята на Бога.

Ако ние, християните, живеехме наистина съгласно нашата вяра, би се осъществила най-великата революция на всички времена… Успехът на съизкуплението зависи също и от всеки един от нас. Помисли!

Ще се почувстваш напълно отговорен, когато разбереш, че пред Бога ти имаш само задължения. Той ще се погрижи да ти въздаде правата!

Да можеше да се посветиш на другите с такава всекидневна отдаденост, че да забравиш, че съществуваш!

Ето една мисъл, която ще ти помогне в трудни моменти: колкото повече расте моята преданост, толкова повече ще допринеса за развиването на тази добродетел у другите. — Толкова е прекрасно да се чувстваме подкрепени един от друг!

Не ставай „теоретик“. Нашият живот трябва да преобразява постоянно великите идеали във всекидневието — героично и плодоносно.

Наистина, миналото заслужава уважение и признателност. Да се поучиш — това да. Да имаш предвид нечий опит — също. Но да не преувеличаваме — всяко нещо с времето си. Нима днес се обличаме с широки панталони и елечета и покриваме главите си с напудрени перуки, както преди няколко века?

Не се обиждай, но често пъти безотговорното поведение разкрива по-скоро липса на здрав разум или възпитание, отколкото недобронамереност. Трябва да изискваме от възпитателите, от ръководителите, да попълнят тези празнини, изпълнявайки отговорно своя дълг.

Трябва да изпиташ себе си…, ако ти също заемаш едно от тези места.

Облечен си във власт, а действаш, съобразявайки се с това, какво ще кажат останалите? Това е безумие! Преди всичко трябва да те интересува какво ще каже Бог; след това — далеч на второ място, а понякога и никак — можеш да вземеш предвид онова, което могат да си помислят другите. „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен: а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен.“

Ти, който заемаш отговорен пост, помни при упражняването на твоя труд: личните качества умират заедно с личността, дори и да е била „незаменима“.

Една основна форма на добро управление: да разпределиш отговорностите, без това да означава търсене на удобство или анонимност. Настоявам — разпредели отговорностите: искайки сметка от всеки според длъжността му, за да можеш „да се отчетеш“ пред Бога; и пред душите, ако е нужно.

При решаването на проблемите се старай да не прекаляваш със справедливостта, забравяйки за милосърдието.

Издръжливостта на една верига се проверява в най-слабото ѝ звено.

За никого от твоите подчинени не казвай: не върви!

Ти си този, който не върви, защото не умееш да го поставиш на мястото, на което би бил полезен.

Отхвърли от себе си стремежа към почести. Прецени обаче инструментите, задълженията, резултатите. Така няма да ламтиш да получиш длъжност, а ако ти бъде поверена, ще я гледаш такава, каквато е — длъжност в служба на душите.

В позорния час на Кръста Дева Мария стои там, близо до своя Син, решена да сподели същата участ. Трябва да се освободим от страха да се държим като съзнателни християни, когато това става неудобно в средата, в която живеем. Тя ще ни помогне.