Списък на параграфи

От ранно утро 

„Царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си“^[1]. Вие знаете разказа. Стопанинът на няколко пъти излиза на тържището, за да наеме работници; едни са призовани на разсъмване, а други – привечер.

Всички получават по един динарий: „платата, която ти обещах, тоест Моя образ и подобие. Върху динария е изсечен образът на Царя“^[2]. Това е Божието милосърдие, което призовава всеки – според конкретното му положение и състояние – защото иска „да се спасят всички човеци“^[3]. А ние сме се родили християни, поучавани сме във вярата, изборът на Господ недвусмислено е паднал върху нас. Това е действителността. Следователно, когато се почувствате поканени да се отзовете, дори да бъде в последния час, нима ще продължите да се препичате на тържището като онези работници, които разполагаха с време в изобилие?

Не трябва да ни остава дори секунда време. И не преувеличавам. Има предостатъчно работа. Светът е голям и милиони души все още не са чули разбираемо Христовото учение. Обръщам се към всеки от вас. Ако имаш време в повече, сериозно се замисли – възможно е да си затънал в безразличието, или, казано в духовен смисъл, да си се парализирал. Не мърдаш, седиш отпуснат, безполезен, без да разгръщаш добротата, която би трябвало да предаваш на околните – в твоето обкръжение, в твоята работа, в твоето семейство.

^[1] Мат. 20:1.

^[2] Свети Йероним, CommentarioruminMatthaeumlibri (Коментари върхи книгата на Матей – б. пр.), 3, 20 (PL 26, 147).

^[3] 1 Тим. 2:4.

Ако размишляваме с духовен критерий върху онзи текст на св. Павел, ще разберем, че нямаме друг избор, освен да работим в служба на всички души. Да правим другояче би било егоизъм. Ако разглеждаме смирено живота си, ще видим ясно, че Господ, освен благодатта на вярата, ни е дал таланти, качества. Никой от нас не е сериен екземпляр: Бог, наш Отец, ни е създал един по един, разпределяйки сред чедата Си различен брой блага. Трябва да поставим тези таланти, тези качества в служба на всички, използвайки Божиите дарове като инструменти, за да помагаме на другите да откриват Христос.

Не си представяйте тази загриженост като добавка, като украсяване с филигранна изработка на нашето положение на християни. Квас, който не предизвиква ферментация, се разваля. Квасът обикновено изчезва, след като е предизвикал ферментацията, но може да изчезне също и за това, че се е „провалил“, оставяйки тъжен спомен за своята неефективност и егоизъм. Не правим услуга на Бог, наш Господ, запознавайки другите с Него: „Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага“ — заради задачата, поставена от Исус — „горко ми, ако не благовествувам!“.

Проповядвал съм постоянно тази свръхестествена и човешка възможност, която Бог, наш Отец, слага в ръката на Своите чеда: да участваме в изкуплението, извършвано от Христос. Изпълвам се с голяма радост, когато намирам това църковно учение в текстовете на отците на Църквата. Св. Григорий Велики твърди: „Християните освобождават от змиите, когато изтръгват злото от сърцето на хората със своето насърчение към добро… Има полагане на ръце върху болните, за да ги лекуваме, когато, виждайки, че ближният отслабва в практикуването на доброто, му предлагаме помощ по хиляди начини, правейки го по-силен по силата на примера. Такива чудеса са толкова по-велики, доколкото се случват в духовната сфера, носейки живот не на телата, а на душите. И вие, ако не се уморявате, ще извършвате подобни чудеса с Божията помощ“ [св. Григорий Велики, Homiliae in Evangelia, 29, 4].

Бог иска всички да бъдат спасени: това е повик и отговорност, които тежат върху всеки от нас. Църквата не е прибежище за привилегировани. „Да не би голамата Църква да е малка част от земята? Голямата Църква е целият свят“ [св. Августин, Enarrationes, 21, 2, 26]. Така пишел св. Августин и добавял: „Накъдето и да се отправиш, там е Христос. Твое наследство са границите на земята; ела, притежавай я цялата заедно с мен“ [св. Августин, Еnarrationes in Psalmos, 21, 2,30]. Спомняте ли си какви били мрежите? Пренатоварени до преливане: нямало място за други риби. Бог очаква пламенно Неговият дом да се напълни; Той е Отец и обича всичките Му чеда да са около Него.