Списък на параграфи

Когато си поел защитата на истината, как можеш да желаеш да бъдеш угоден на Бога и същевременно да не се сблъскаш с околните? Това са две противоположни неща: или едното, или другото! Необходимо е жертвоприношението да стане всесъжение: трябва да изгориш всичко…, дори и страха от типа „какво ще кажат хората“, дори и така наречената репутация.

Колко ясно виждам сега, че „святото безмълвие“ има своя много дълбок корен в Евангелието! Изпълнявай волята Божия…, спомняйки си за Исус опозорен, за Исус оплюван и бит, за Исус воден пред съдилищата на нищожни човеци и… за Исус, който мълчи!!!

Решение: преклони глава пред оскърбленията и разчитайки на униженията, които несъмнено ще дойдат, продължавай божественото начинание, което милосърдната Любов на Господа пожела да ни повери.

Страшно е да се помисли каква вреда можем да причиним, ако се страхуваме и срамуваме да бъдем християни във всекидневния живот.

Има хора, които като говорят за Бога или за апостолата, сякаш се чувстват длъжни да се отбраняват. Може би, защото не са открили стойността на човешките добродетели, а напротив, са пълни с фалшива духовност и малодушие.

Излишно е да се стремим да се харесваме на всички. Недоволни, протестиращи — такива ще има винаги. Чуй колко добре изразява това народната мъдрост: „Когато на овцете им върви добре, на вълците им върви зле“.

Не бъди като онези, които се страхуват от враг, притежаващ единствено силата на своя „агресивен глас“.

Разбираш това, което се върши…, работата ти харесва. Но много се стараеш да не работиш така, че другите да забележат или да помислят, че им сътрудничиш.

„Страхувам се, че ще ме смятат за по-добър, отколкото съм!“ — ми каза ти. Всъщност може би се страхуваш, че Бог и хората ще изискват от теб по-голямо постоянство?

Изглеждаше абсолютно решен…, но когато трябваше да вземе писалката, за да скъса с годеницата си, нерешителността и липсата на смелост надделяха. „Съвсем човешко и разбираемо е“ — отсъди някой. Значи, според някого човешката любов не е включена в онова, което трябва да бъде изоставено, за да следваме Исус Христос напълно, когато Той го поиска.

Съществуват хора, които грешат поради слабост — поради крехкостта на глината, от която сме изваяни — но остават верни на истинското Учение.

Те са същите, които с Божията благодат с героична смелост и смирение признават собствените си грешки и твърдо отстояват правдата.

Някои наричат неблагоразумие и безразсъдство вярата и упованието в Бога.

Казват: „Лудост е да се уповаваш в Бога!“. А не е ли много по-голяма лудост да се уповаваш в себе си или в други човеци?

Пишеш ми, че най-после си стигнал до изповедалнята и си изпитал унижението да разкриеш клоаката — употребяваш точно тази дума — на твоя живот пред един „човек“.

Кога ще изкорениш тази ненужна почит, която храниш към себе си? Тогава би отишъл на изповед доволен да се покажеш такъв, какъвто си, пред онзи осветен „човек“ — втори Христос, самият Христос! — който ще ти даде опрощението, Божията прошка.