Списък на параграфи

Светът се възхищава само на онази саможертва, която се превръща в сензация, защото не познава цената на скритата и мълчалива саможертва.

Непринадлежност към никакво вероизповедание. Неутралитет. — Стари митове, които винаги търсят начин да се възродят.

Задавал ли си си някой път въпроса колко абсурдно е да престанеш да бъдеш християнин католик, щом прекрачиш прага на университета, на едно събрание от учени хора или пък в парламента — все едно оставяш шапката си при портата?

Планът за святост, който Христос очаква от нас, се състои от следните три точки: свята неотстъпчивост, свята принуда и свята невъзмутимост.

Едно нещо е святата невъзмутимост и съвсем друго — светската безочливост.

Святата невъзмутимост е характерна за онези, които следват пътя на „духовното детство“. Едно дете не се смущава от нищо. — То не се опитва да скрие своите недостатъци дори когато всички го гледат.

Тази невъзмутимост, пренесена в духовния живот, ни кара да разсъждаваме така: похвали — презрения, възхищение — присмех, почести — безчестие, здраве — болест, богатство — бедност, красота — грозота.

Добре — и какво от това?

Смей се на смешните неща! — Не се тревожи за това какво ще кажат хората! Старай се да виждаш и да усещаш Бога в себе си и във всичко около теб!

— Така ще придобиеш святата невъзмутимост, която ти е необходима, за да заживееш с изискаността на благородните хора.

Ако притежаваш „святата невъзмутимост“, какво значение има за теб „какво са казали“ или „какво ще кажат“ другите?

Свикни с мисълта, че никой не може да е смешен, ако дава най-доброто от себе си!

Пишеш ми, че обикновено хората не са много щедри, когато става въпрос за парични дарения. Гръмки слова, шумно въодушевление, обещания и планове. — Но когато нещата опират наистина до саможертва, малцина протягат ръка; и ако го направят, то непременно трябва да стане чрез някакво забавление — било томбола, било билети за кино или вечеринка. Или пък изискват дарението им да се публикува в рекламната страница на вестника.

— Наистина — тъжна картина, но има и изключения. Пожелавам ти, когато става дума за дарение, ти да си от онези, чиято лява ръка не знае какво прави дясната.

„Nonne hic est fabri filius? Nonne hic est faber, filius Mariae?“ — „Не е ли Той Синът на дърводелеца? Не е ли Той Дърводелецът, Синът на Мария?“

Твърде възможно е това, което с присмех и удивление са говорили за Исус, да го кажат и за теб, когато твърдо се решиш да изпълняваш Божията воля, оставяйки себе си като инструмент в Неговите ръце: „Но този не е ли…?“.

Не отвръщай нищо! Нека твоите дела потвърдят твоята мисия.

Благочестието си има своите правила за поведение. — Съобразявай се с тях! Колко ми е мъчно за онези „благочестиви“ хорица, които не знаят как да се държат по време на Святата Литургия, въпреки че присъстват на нея всеки ден; нито знаят как да направят Знака на кръста, а вместо това движат ръката си някак странно, бързо и нескопосано; нито коленичат както трябва пред Светите Дарове: техните смешни пружинирания са същинска подигравка с Исус; нито пък знаят как да свеждат почтително глава пред изображенията на Божията Майка.

Хайде пак…: какво били казали, какво били написали…; за или против теб…; с добра или с не толкова добра воля…; намеци и клевети, възторжени възхвали…; празни приказки, от една страна, и правилни неща — от друга…

— Ах, колко си глупав! Ако си устремен право към целта с ум и сърце, разпалени от Божията обич, какво значение има за теб бученето на вятъра или пеенето на щурците, мученето, ръмженето и цвиленето около теб?… Всичко това е неизбежно: не можеш да затвориш хорските уста.