Списък на параграфи

Нямал време ли?… Още по-добре. Христос се интересува точно от онези, които нямат време.

Трудът е първото призвание на човека и Божия благословия. Грешат онези, които за жалост го смятат за наказание. Бог, най-благият баща, е поставил първия човек в земния Рай, „за да работи“.

Учение и труд: неизбежни задължения на всеки християнин; средства за защита от враговете на Църквата и за привличане — с нашия професионален престиж — на онези души, които, макар и добри, се борят сами. Това са най-важните оръжия за онзи, който иска да бъде апостол в света.

Моля Бога да ти служат за пример дори и детската и юношеската възраст на Исус и когато разисква с учителите в Храма, и когато се труди в работилницата на св. Йосиф.

Тридесет и трите Исусови години! Тридесет преминаха в мълчание и неизвестност, в подчинение и труд.

Онзи младеж писа: „Моят идеал е толкова голям, че единствено морето би могло да го събере“. Отвърнах му: а Дарохранителницата — така „малка“? А работилницата в Назарет — толкова обикновена?

Във величието на всекидневните неща, Той ни очаква!

Пред Бога никое занятие не е голямо или малко само по себе си. Всяко дело придобива стойност от любовта, с която е извършено.

Трудовият героизъм се състои в „довеждането до успешен завършек“ на всяка задача.

Настоявам: в простотата на твоята обикновена работа, в еднообразните подробности на всекидневието, ти трябва да откриеш недостъпната за мнозина тайна, която обновява и придава стойност на живота: Обичта.

Казваш ми, че тази мисъл ти помага много: колко търговци са станали светци в епохата на първите християни!

И ти желаеш да покажеш, че това е възможно и днес. Бог няма да те изостави в това начинание.

Ти също имаш професионално призвание, което те „подтиква“. Е добре, този „подтик“ е мрежата за улов на човеци.

Затова коригирай намерението си и не пренебрегвай придобиването на целия възможен професионален авторитет, в услуга на Бога и на душите. Господ разчита дори и на „това“.

За да доведеш работата до край, трябва да започнеш да я вършиш.

Тази истина изглежда съвсем очевидна и все пак често ти липсва това просто решение. А как се радва сатаната на твоето безплодие!

Безпокойство?… — Аз не се безпокоя — ти казах — защото съм твърде зает.

Навлизаш в една критична фаза: изпитваш някакъв неясен страх; имаш трудности при изграждането на плана в живота; работата те смазва, защото двадесет и четирите часа от денонощието не ти стигат, за да изпълниш всичките си задължения…

Опитвал ли си да следваш съвета на Апостола: „Всичко да става с приличие и ред“? Това означава: в Божието присъствие — с Него, чрез Него и само в Него.

Когато организираш времето си, трябва също да помислиш как да използваш свободните интервали, които ще се появят извън програмата.

Винаги съм разбирал почивката като едно откъсване от всекидневните задължения, но никога като безделие.

Почивката означава съвземане: възстановяване на силите, възраждане на идеалите, на проектите… С две думи: да смениш заниманието, за да се завърнеш после с нов ентусиазъм към обичайната работа.

Сега, когато имаш толкова работа, всички твои „проблеми“ изчезнаха. Бъди искрен: понеже реши да работиш за Бога, вече не ти остава време да мислиш за своите прищевки.

Кратките молитви не затрудняват работата така, както и биенето на сърцето не смущава движението на тялото.

Осветяването на нашата работа не е някаква химера, а е задача на всеки християнин… твоя и моя.

Добре бе разбрал това онзи техник, който отбеляза: „Изпълвам се с радост при мисълта, че работейки на струга и пеейки силно — вътрешно и външно — мога да стана свят човек… Колко е добър нашият Бог!“.

Твоята работа започва да става неприятна, особено, когато виждаш колко малко обичат Бога твоите другари, които освен това бягат от благодатта и от доброто, предложени им от теб.

Трябва да се стараеш най-вече ти да компенсираш всичко онова, което те пропускат, отдавайки все повече себе си на Бога именно чрез работата, като я превръщаш в молитва, отправена към Всевишния за цялото човечество.

Да работиш с радост, не означава да работиш „безгрижно“, без внимание, сякаш, за да се освободиш от една досадна тежест…

Работи така, че — поради улисване или нехайство — твоите усилия да не загубят стойността си, рискувайки накрая да се представиш пред Бога с празни ръце.

В работата някои се ръководят от предразсъдъци: по принцип не се доверяват никому и следователно не разбират необходимостта от освещаването на труда. Ако им заговориш за това, те молят да не прибавяш нов товар към тяхната работа, която и така вършат с неохота, като някаква тежест.

Тази е една от мирните битки, която трябва да спечелиш: да намериш Бога в твоите занимания и с Него и като Него да служиш на другите.

Ти се плашиш от опасностите и се връщаш назад. Знаеш ли как може да се определи твоето поведение? Търсене на удобства, удобства, удобства!

Веднъж бе казал, че си готов да се раздаваш, да се раздаваш без мярка, а си оставаш на ниво „чирак“. Реагирай като зрял човек!

Студент: залягай върху твоите книги с дух на апостол, с вътрешното убеждение, че тези дълги часове са — още сега, в този момент — една духовна жертва, поднесена на Бога за човечеството, за твоята родина, за твоята душа.