Списък на параграфи

Пази се от онази болест на духа, проявяваща се в неустановеност и неопределеност във всичко, в лекомислие на действията и думите, в мудност… с една дума — в своеволие.

Не забравяй, че именно своеволието е причината твоят разчет за деня да е така безсъдържателен. И ако не реагираш незабавно — не, не утре, а в същия този миг — своеволието ще те превърне в безжизнена и никому ненужна кукла, водеща призрачен живот.

Какво — казваш, че повече от това не можеш да направиш ли? А дали пък истината не е някъде другаде — че не можеш да направиш по-малко от това?

Ти се молиш, практикуваш умъртвяването на плътските страсти, работиш в хиляди апостолски начинания, но не учиш. — Докато не се промениш, няма да бъдеш полезен.

Учението, професионалното образование, каквото и да е то, е за нас сериозно задължение.

Ако трябва да служиш на Бога чрез своите умствени способности, учението за теб е важно задължение.

Учи! — Учи прилежно! — Ако си призван да бъдеш сол и светлина, нужни са ти знания, нужна ти е адекватност. Или си мислиш, че заради мързела и стремежа към удобство ще получиш знанието свише?

Твоята разпуснатост, немарливост и леност са признаците на твоето малодушие и на склонността ти да търсиш винаги по-лесното. Съвестта ти постоянно свидетелства за това: „… тръгнал си по погрешния път“.

Безделието е нещо недопустимо за един човек с апостолско сърце.