Списък на параграфи

„Молитвата“ е смирението на човека, който признава своето дълбоко нищожество и величието на Бога, към когото се обръща и комуто се покланя, очаквайки всичко от Него и нищо от себе си.

„Вярата“ е смирението на разума, който се отказва от собственото съждение и коленичи пред мнението и авторитета на Църквата.

„Послушанието“ е смирението на волята, която се покорява на чуждата воля, заради Бога.

„Целомъдрието“ е смирението на плътта, която се подчинява на духа.

„Умъртвяването на плътските страсти“ е смирението на сетивата.

„Покаянието“ е смирението на всички страсти, принесени в жертва на Бог.

Смирението е истинският път за напредъка в духовната борба.

Много е важно да признаеш, че си нищожен пред Бога, защото действително е така.

„Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце…“ Исусовото смирение!… Какъв урок за теб, който си един прост инструмент, направен от кал! Той — в Своето милосърдие — те въздигна, карайки да блестят в твоята низост, неоснователно възхвалявана, слънчевите лъчи на благодатта. И колко пъти ти прикриваше своята гордост зад претенциите за достойнството, за справедливост!… И колко случаи да се поучиш от Божествения Учител пренебрегна, не умеейки да виждаш свръхестественото в тях!

Тези депресии, резултат от това, че сам виждаш или че други разкриват недостатъците ти, са безпричинни…

Измоли истинското смирение!

Нека ти припомня някои по-важни и очевидни признаци на липса на смирение:

— да мислиш, че това, което правиш или казваше направено или казано по-добре от казаното или направеното от другите;

— да искаш да си винаги победител;

— да спориш без доводи или когато ги имаш, да настояваш упорито и твърдоглаво;

— да даваш мнението си, без да те молят за това и без да го изисква братската любов;

— да презираш становището на другите;

— да не смяташ всички свои дарове и качества като получени на заем;

— да не се признаваш за недостоен за всякакъв вид почит и уважение; недостоен дори за земята върху, която вървиш и за вещите, които притежаваш;

— да се изтъкваш за пример в разговорите;

— да говориш лошо за себе си с цел да си съставят добро мнение за теб и да те разубеждават;

— да се оправдаваш, когато те порицават;

— да укриваш от духовния наставник някоя унизителна грешка, за да не загуби доброто си мнение за теб;

— да слушаш с удоволствие хвалбите или да се радваш, че са говорили добре за теб;

- да те боли, че други са по-уважавани от теб;

- да отказваш да вършиш неприятна работа;

- да се стараеш или да желаеш да изпъкнеш;

- да вмъкваш по време на разговор думи на самовъзхвала или да демонстрираш своята честност, интелект, способности, професионален престиж;

- да се срамуваш, че ти липсват някои материални блага…

Да бъдеш смирен, не означава да се терзаеш или да се страхуваш.

Да избягваме това фалшиво смирение, което се нарича търсене на удобство.

Петър Му казва: „Господи! Ти ли ще ми умиеш нозете?“. А Исус отговаря: „Това, което правя, сега не можеш да го разбереш; по-късно ще разбереш“. Петър настоява: „Няма да умиеш нозете ми до века!“. Исус му отвръща: „Ако не те умия, нямаш дял с Мене“. Симон Петър се предава: „Господи, не само нозете, но и ръцете и главата“.

На призива за едно пълно отдаване, съвършено, без колебания, често пъти противопоставяме една фалшива скромност, като Петровата… Де да имахме и ние сърца като Апостола: св. Петър не позволява на никого да обича Исус повече от него. Тази любов го кара да реагира така: ето ме тук, умий ми ръцете, главата, нозете! Очисти ме от всичко, защото искам да ти се предам безусловно!

Преписвам за теб няколко думи от едно писмо: „Евангелското смирение ме пленява. Но ме възмущава глупавото оттегляне на някои християни, които по този начин рушат авторитета на Църквата. Сигурно тях е имал предвид онзи писател — безбожник, когато казва, че християнският морал е „морал на роби…“. Всъщност наистина сме слуги: служители, въздигнати до положението на Божии чеда, които не желаят да живеят като роби на страстта.

Съзнанието за твоята греховна природа — себепознанието — ще ти помогне да реагираш по свръхестествен начин — запазвайки радостта и мира в душата — когато се сблъскаш с унижението, с презрението и с клеветата…

В тези случаи, след като кажеш: „Господи, да бъде волята Ти!“ (fiat), разсъждавай така: „Само това ли е казал по мой адрес? Вижда се, че не ме познава, иначе не би бил толкова кратък“. Уверен, че заслужаваш по-лошо отношение, ще се почувстваш благодарен към тази личност и онова, което би накарало другите да страдат, ще те зарадва.

Колкото по-нависоко е поставена статуята, толкова по-остър и опасен е после ударът при падането.

Прибягвай към духовното наставничество с все по-голямо смирение и с постоянство, което също е смирение.

Мисли — и няма да сгрешиш, защото в случая Бог ти говори — че си като малко, чистосърдечно дете, което малко по малко учат да говори, да чете, да разпознава цветята и птиците, да изживява радостите и скърбите, да внимава къде върви.

„Quia respexit humilitatem ancillae suae“— „Защото погледна на смирението на

Своята рабиня…“

— Всеки ден все повече се убеждавам, че истинското смирение е свръхестествената основа на всички добродетели!

Моли Дева Мария, за да ни научи да вървим по тази пътека.