Списък на параграфи

Не бъди толкова леснообидчив. — Дразни те всяка дреболия. — С теб човек трябва да мери думите си и в най-незначителните неща.

Не се засягай, ако ти кажа, че си… непоносим. — Докато не се поправиш, никога няма да бъдеш полезен.

Твоят дух на праволинеен и почтен човек се чувства унизен, когато се вижда заплетен в интриги и празни слухове, които той не може да си обясни и в които не би искал никога да се бърка. — Понасяй унижението да бъдеш в устата на другите и направи така, че това да ти послужи за урок, за да бъдеш по-благоразумен!

Бог дава святото целомъдрие, когато Му го искаме със смирение.

Не се самопобеждаваш и не умъртвяваш страстите си, защото си горделив. — Казваш, че водиш покаятелен живот?! Не забравяй обаче, че горделивост може да има и в покаятелните дела… — Но нека ти дам и още някои основания: мъката, която изпитваш след твоето падение и след проявите на егоизма, тя какво е — истинско разкаяние ли е, или просто яд от това, че осъзнаваш колко си слаб? — Ако знаеш само колко си далеч от Исус, когато не си смирен — дори и ако твоите самобичувания ти оставят всеки ден нови белези!

Вкус на пелин, на жлъчка и оцет в изсъхналата и напукана уста — дори тези телесни усещания бледнеят пред горчивините, които сега тровят душата ти. — Така е защото „от теб се иска повече“, а ти не знаеш как да го дадеш. — Смири се! Ако наистина правеше всичко, което е по силите ти, мислиш ли, че щеше да изпитваш тази горчивина в тялото и духа?

Този Христос, както ти си Го представяш, не е истинският Христос. — В най-добрия случай това е неясният образ, който твоите замъглени очи могат да видят. — Очисти се! Изчисти твоя поглед чрез смирението и покаянието! Тогава няма да ти липсва ясната светлина на Обичта. Зрението ти ще стане съвършено и Този, Когото виждаш, наистина ще бъде Той.

Твоето братолюбие е… придирчиво. — Отдалеч — привличаш: притежаваш духовно излъчване. — Отблизо — отблъскваш, защото ти липсва топлота. — Колко жалко е това!

Когато получаваш одобрения за твоите постижения, спомни си за подигравките, последвали твоите поражения.

Не се стреми да бъдеш като позлатена табела, окачена на високо здание: колкото и силно да блести и колкото и високо да стои, тя с нищо не допринася за здравината на зданието.

— Бъди по-скоро като скрития в основите стар камък: долу под земята, където никой не те вижда, ти поддържаш зданието, за да не се срути.

Господи, колкото повече ме величаят, толкова повече ме смирявай, като ми припомняш какъв бях преди и какъв отново мога да стана, ако ме изоставиш!

Не забравяй, че не си нищо повече от един… съд за отпадъци. — Затова, ако Божественият Градинар те вземе, изтърка те и те изпълни с великолепни цветя, то нито ароматът, нито цветовете, които скриват твоята грозота, не трябва да те възгордяват.

— Смири се! Не знаеш ли, че си един съд за отпадъци?

Когато наистина се видиш такъв, какъвто си, пренебрежението на другите би трябвало да ти се струва нещо съвсем естествено.

Време е да отхвърлиш тези горделиви мисли — ти си като четката в ръката на някой художник.

— Кажи ми за какво служи една четка, която не се движи според волята на художника?

Ти, който си толкова празен и самонадеян, приканвам те да помислиш върху писаното от пророк Исаия, който казва, че си като „капка вода или роса, която пада на земята и едва се забелязва“!

Ако послушанието не ти носи мир, значи си горделив.

Казваш, че твоят талант, твоето обаяние, твоите заложби — всичко това загивало, защото те лишавали от простор, за да ги разгърнеш.

— Помисли добре върху следните думи на един духовен писател: „Не е прахосан тамянът, който изгаря за Бога. — Господ е прославен повече, ако жертваш за Него твоите таланти, отколкото ако ги използваш със суетна цел!“.

Цялата твърдост във вярата ни е дадена назаем.