Списък на параграфи

Накара ме да забележа, че някои сцени от живота на Исус те вълнуват по-силно: когато общува с хората…, когато носи мир и здраве на онези, чиито души и тела се разкъсват от болка… Настояваше, че се въодушевяваш, виждайки Го да изцелява проказата, да възвръща зрението, да оздравява парализирания при къпалнята Витезда: онзи беден човек, за когото никой не си спомняше. Тогава Той ти изглеждаше толкова човешки, така достъпен!

Да…, Исус е все същият, както в онова време.

Ти молеше Бог да те остави да пострадаш малко за Него. Но когато идва моментът на страданието по толкова нормален начин — трудности и проблеми в семейството… или хилядите дреболии от всекидневния живот — ти е много трудно да видиш зад всичко това Христос. Разтвори покорно ръцете си за тези гвоздеи… и твоята болка ще се превърне в радост.

Не се оплаквай, ако страдаш. Полират онзи камък, който ценят, който има стойност. Боли ли те?

Остави се с благодарност да бъдеш рязан, защото Бог те взе в ръцете си като диамант… Никой не обработва така грубия чакъл.

Онези, които малодушно избягват страданието, имат материал за размисъл, виждайки с какъв ентусиазъм други души прегръщат болката.

Не са малко мъжете и жените, които знаят да страдат по християнски. Да последваме техния пример.

Ти се оплакваш?… И ми обясняваш, сякаш имаш право: едно убождане!… Още едно!… А не си ли даваш сметка, че е глупаво

да се учудваш от факта, че розите имат тръни?

Нека продължа да ти говоря поверително, както правех досега: стига ми едно Разпятие пред мен, за да не смея да споменавам моите страдания… И не ми е трудно да добавя, че съм страдал много и винаги с усмивка на уста.

Не те разбират?… Той беше Истината и Светлината, но дори и Неговите не Го разбраха. Както много пъти съм те карал да забележиш, спомни си думите на Христос: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“.

За Божиите чеда противоречията и клеветите са като раните, получени от войниците на бойното поле.

Говорят и злословят против теб… Доброто име — какво значение има то? Във всеки случай, не изпитвай нито срам, нито болка за себе си, а за тях: за онези, които те обиждат.

Понякога не искат да разберат. Приличат на слепци… Друг път обаче ти си този, който не успява да ги убеди. Поправи се!

Не е достатъчно да имаш право. Нужно е повече — да направиш така, че да го зачитат… и другите да желаят да го признаят.

И въпреки всичко, възвестявай истината всеки път, когато е необходимо, без да те спира това „какво ще кажат“.

Ако посещаваш школата на Божествения Учител, не се учудвай, че трябва да се измъчваш и от неразбирането на много, много души, които биха могли да ти окажат голяма помощ, правейки само минималното усилие да те разберат.