238
Нека продължа да ти говоря поверително, както правех досега: стига ми едно Разпятие пред мен, за да не смея да споменавам моите страдания… И не ми е трудно да добавя, че съм страдал много и винаги с усмивка на уста.
Предмети
Този параграф на друг език
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/surco/238/ (02.05.2024)