Списък на параграфи

За да не го подражаваш, преписвам от едно писмо следния пример на малодушие: „Разбира се, много съм благодарен, че ме споменавате в молитвите си, защото имам голяма нужда от тях. Но ще Ви бъда също така признателен, ако молейки Бога да ме направи „апостол“, не настоявате много Той да изиска от мен да Му даря свободата си“.

Демонстрира голям ентусиазъм и разбиране. Но когато вижда, че се отнася за него, че точно той трябва да съдейства и то сериозно, тогава подло се оттегля.

Напомня ми за онези, които в моменти на голяма опасност крещяха с фалшива дързост: „Война! Война!“, но не искаха нито да дадат средства, нито да защитят родината си като доброволци.

Като виждам толкова малодушие, толкова фалшиво благоразумие у някои, горя от желание да ги запитам: нима вярата и упованието в Бог са добродетели само за проповядване, а не за прилагане на дело?

Винаги съм смятал, че липсата на последователност, поради страх от хорското мнение, е липса на любов, безличие.