Списък на параграфи

Непринудеността и простодушието са две чудесни човешки добродетели, които правят човека способен да приемe Христовото послание. И обратното – всичко заплетено, усложнено, всяко шикалкавене на човека издигат стена, която често пречи да чуваме гласа на Господ. Спомнете си за какво Христос упреква фарисеите: че са се заплели в един сбъркан свят, който изисква да се плаща десятък за ментата, копъра и кимиона, отстъпвайки от основните задължения на закона, справедливостта и вярата; че се стараят да прецедят всичко, което пият – да не би да мине и комар дори, а преглъщат цяла камила.^[1]

Не! Нито благородният човешки живот на този, който – без да е виновен – не познава Исус Христос, нито животът на християнина трябва да бъдат нещо необикновено, странно. Човешките добродетели, за които говорим днес, водят до едно заключение. Истински човек е този, който се стреми да бъде правдив, верен, искрен, силен, въздържан, великодушен, спокоен, справедлив, работлив, търпелив. Може да бъде трудно такова поведение, ала никога не е странно. И ако някои му се зачудят, то е защото гледат с размътен поглед – замъглен от тайно малодушие и липса на решителност.

^[1] Вж. Мат. 23:23-24.

Веднъж чух един лекомислен човек да разправя, че опитът от паденията служи, за да изпадаме отново в една и съща грешка сто пъти. Аз пък ви казвам, че благоразумният човек има полза от всички тези препъвания – той ще се поучи от тях, за да се научи да върши добро, за да обнови своята решимост да бъде по-свят. Нека придобитият опит от вашите провали и победи в служба на Бог постоянно да укрепва у вас, растейки в любовта, намерението да продължавате да следвате вашите задължения и права на граждани християни, каквото и да ви струва това. Щом достойно и предано действате в търсене на Божията слава и на благото на останалите, не губете кураж, не бягайте нито от почестите, нито от отговорностите и не се бойте от съпротивата, надигнала се срещу вас, която може да дойде и от наши лъжебратя.

Значи трябва да бъдем благоразумни. За какво ли? Ами за да бъдем справедливи, за да живеем братолюбиво, за да служим успешно на Бог и на всички души. Съвсем справедливо благоразумието е наречено „майка на всички добродетели”^[1] и също „кочияш на добродетелите”^[2], т.е. проводник на всички добри навици.

^[1] Свети Тома от Аквино, InIIISententiarum (ІІІ книга Сентенции – б. пр.) dist. 33, q. 2, a. 5.

^[2] Свети Бернард, SermonesinCanticaCanticorum (Проповеди по Песен на песните – б. пр.), 49, 5 (PL 183, 1018).