Списък на параграфи

Никой на тази земя не е щастлив, докато не реши да бъде такъв. Това е пътят: страдание като християнин, Кръст, Божия воля, обич, щастие тук — долу и после — навеки.

Чрез смиреномъдрието се отива навсякъде… и преди всичко в Небето.

Бори се срещу грубите черти на твоя характер, срещу егоизма, срещу твоята отпуснатост, срещу чувствата на неприязън… Освен, че трябва да вземеш участие в изкупителното дело на Христос, наградата, която ще получиш — помисли добре върху това — ще бъде в тясна зависимост от извършената от теб сеитба.

Времето е нашето съкровище — „богатството“, с което ще можем да купим вечността.

Ако понякога, виждайки своето нищожество, те безпокои мисълта за нашата сестра смъртта, не унивай, а размисли: какво ли ще представлява Небето, което ни очаква, когато цялата безкрайна красота и величие, всичкото щастие и Любов на Бога се излеят в бедния глинен съд, какъвто е човекът, за да го утолят завинаги, с едно вечно ново блаженство?

Натъквайки се на горчивата несправедливост в този живот, каква радост изпитва праведната душа, когато размишлява за Вечната Справедливост на своя вечен Бог!

И, макар и в плен на своето лично нищожество, през ума ѝ пробягва, предизвиквайки конкретни решения, това възклицание на Апостола: „Non vivo egо“ — „и вече не аз живея, а Христос живее в мене“. И ще живее навеки!