Списък на параграфи

Господ се нуждае от силни и смели души, които не се принизяват да сключват договор с посредствеността и навлизат със сигурна стъпка във всички среди.

Спокоен и уравновесен характер, несломима воля, дълбока вяра и пламенна набожност — това са основните характеристики на един християнин.

Господ може да въздигне синове Авраамови и от камъните … Нека гледаме обаче, камъкът да не бъде трошлив. От една твърда скала, макар и безформена, може да се извлече най-лесно един прекрасен камък за строеж.

Апостолът не бива да се задържа на нивото на посредствените. Бог го зове да бъде носител на човещина и да разпространява едно вечно послание. — Затова душата на апостолът се нуждае от едно продължително, спокойно и героично формиране.

„Всеки ден откривам в себе си нови неща“ — ми казваш ти. Аз ти отговарям: вече започваш да се опознаваш. Когато някой обича истински, той винаги открива нови мотиви, за да обича повече.

Би било жалко, ако някой, виждайки християните заети в обществения живот, заключи, че действат плахо и с комплекс за малоценност.

Не бива да се забравя, че нашият Божествен Учител е бил — и е — истински човек.

Ако Бог ти е дал едно добро качество — или дадена способност — то не е само за да му се наслаждаваш или да парадираш с него, а за да го приложиш с братска любов в услуга на ближния.

Кога ще ти се отдаде по-сгоден случай от този, за да служиш сега, когато съжителстваш с толкова души, които споделят твоя идеал?

Пред натиска и неразбирането на един материализиран, търсещ удоволствия, лишен от вяра свят, как можем да изискваме и да оправдаем свободата да не мислим „като тях“, да не действаме „като тях“?

Един християнин няма нужда да си възвръща тази свобода, защото Христос ни я придоби веднъж завинаги, но трябва да я брани и показва навсякъде. Само така „те“ ще разберат, че нашата свобода не е обвързана с общото мислене.

Твоите роднини, твоите колеги, твоите приятели забелязват промяната и си дават сметка, че това не е един моментен прелом, че ти не си вече същият.

Не се тревожи, продължавай напред! Осъществява се това „Христос живее вече в мен“ — сега Христос живее в теб.

Отнасяй се с уважение към онези, които знаят да ти отговарят с „не“. Освен това, помоли ги да обосноват своя отрицателен отговор, за да се поучиш … или да се поправиш.

По-рано ти бе песимист, нерешителен и равнодушен. Сега си съвсем преобразен: чувстваш се смел, оптимист, сигурен в себе си …, защото най-после се реши да потърсиш своята опора само в Бога.

Печална гледка представлява една личност с превъзходни човешки добродетели и с абсолютна липса на свръхестествен мироглед: защото тези добродетели се прилагат много лесно само за лични цели. Помисли!

Ти спазваш един сериозен план в живота: ставаш рано, молиш се, приемаш често Светите Тайнствата, работиш или учиш много, въздържаш се, умъртвяваш плътските си страсти, но забелязваш, че нещо ти липсва!

В твоя разговор с Бога размишлявай върху това, че в борбата да достигнеш светостта, т.е. съвършенството в братската любов, ти трябва да преразгледаш своята любов към Бога и чрез Него — към останалите. Тогава сигурно ще откриеш скрити в душата ти, големи недостатъци, срещу които дори не си опитал да се бориш. Ти не си добър син, добър брат, добър приятел, добър колега и понеже обичаш безредно твоята „святост“ — си завистлив.

Правиш саможертви в много лични „работи“ и затова си прилепен към твоето „аз“, към твоята личност и в края на краищата не живееш нито за Христос, нито за другите, а само за себе си.

За да напредваш в духовния живот и в твоето апостолско дело, не е необходима чувствената набожност. Нужно е решително и великодушно да предоставиш волята си на Божиите внушения.

Без Христос не би могъл да направиш и една сигурна крачка. Увереността, че се нуждаеш от Неговата помощ, ще те накара да общуваш повече с Него, с твърдо и постоянно упование, подкрепено от радостта и мира, дори и пътят да стане стръмен и разбит.

Виж каква огромна разлика съществува между естественото и свръхестественото поведение. Първото започва добре, но завършва с отстъпление. Второто също започва добре, но после се старае да продължава още по-добре.

Не е лошо да се държиш добре, поради благородни човешки мотиви. Но… каква разлика има, когато „заповядват“ свръхестествените подбуди!

Забелязвайки такава радост при извършването на тежката работа, онзи приятел запита: „От ентусиазъм ли вършите всичко това?“. Отвърнаха му весело и спокойно: „От ентусиазъм? Би било жалко! За нашия Господ Исус Христос, който все така ни очаква“.

В този свят е нужно да събудим сънливите, да окуражим боязливите, да ориентираме заблудените. С една дума, да ги строим в редиците на Христа, за да не се хабят напразно толкова сили.

Може би и за теб ще подхожда онова свръхестествено наставление — изискана проява на безкористна любов — която една душа, истински отдадена на Бога си повтаряше, застанала пред различните трудности: „Време е вече наистина да решиш да направиш нещо, което си струва усилието“.

Как искаш да стигнеш до християнското съвършенство, щом все следваш капризите си, „онова, което ти харесва“? Всички твои неотстранени недостатъци съвсем естествено ще дават постоянно плодове от лоши дела. А волята ти — незакалена в постоянната борба — не ще ти служи за нищо, когато попаднеш в трудни обстоятелства.

Външно — енергия и сила. Но колко отпадналост и липса на воля се таят вътре!

Затвърди в себе си решението, твоите добродетели да не се превърнат в някакъв театрален костюм, а да бъдат облекло, което очертава твоя характер.

„Познавам хора — мъже и жени — които нямат сили дори да помолят за помощ“ — ми казваш възмутен и огорчен. Не заобикаляй отдалеч — твоята воля да спасиш себе си и тях би могла да бъде отправната точка на тяхното обръщение. Освен това, ако размислиш добре, ще осъзнаеш, че протегнаха ръка и към теб.

Слабите хора, които се оплакват, заради най-малкото нещо, са същите онези, които не се жертват в тези всекидневни дреболии, заради Христос…, а още по-малко заради другите. Колко недостойно би било, ако твоето поведение — толкова строго, така взискателно към другите — страда от същата слабост във всекидневните ти грижи!