Пред натиска и неразбирането на един материализиран, търсещ удоволствия, лишен от вяра свят, как можем да изискваме и да оправдаем свободата да не мислим „като тях“, да не действаме „като тях“?

Един християнин няма нужда да си възвръща тази свобода, защото Христос ни я придоби веднъж завинаги, но трябва да я брани и показва навсякъде. Само така „те“ ще разберат, че нашата свобода не е обвързана с общото мислене.