Списък на параграфи

Колко ли радостен блясък са имали очите на Исус, същият, който е светел в очите на Неговата майка, неспособна да сдържи своя възторг. Magnificat anima mea Dominum! — Душата ми величие Господа — е възкликнала тя, защото е носела Бога в утробата си.

О, Майко! Нека и нашата радост както твоята се състои в близкото общение с Бога.

Когато ти говоря за „апостолата на приятелството“, имам предвид „лично“ приятелство, саможертвено, откровено, осъществяващо връзка между сърцата.

Когато ти е трудно да извършиш някому услуга, едно служение, помисли, че и той е Божие чедо. Спомни си, че Господ ни e заповядал да се обичаме едни други.

Още повече: навлизай с всеки изминал ден все повече в тази евангелска повеля; не бъди повърхностен. След това — съвсем лесно е — приспособявай всеки миг твоето поведение към тези изисквания.

Живеем толкова забързани, че християнското братолюбие е станало рядко срещано явление в този наш свят, макар и да се проповядва — поне на думи — Христос.

Признавам това. Ти обаче като християнин какво правиш, за да се отъждествиш с Него и да следваш Неговите стъпки? Защото Той ни заповяда да отидем и да проповядваме Неговото учение на всички народи — на всички! — и във всички времена.

В историята винаги е ставало така, че хората са се сплотявали, за да осъществят някоя задача или да споделят обща участ. По-малко ли струва за днешните мъже и жени „единствената участ“ на блажената вечност?

Ти разбра смисъла на приятелството, когато се почувства като пастир на някое малко стадо, изоставено от теб и което сега се стараеш да събереш отново, поставяйки се в услуга на всички.

Не можеш да бъдеш само един пасивен елемент. Трябва да станеш истински приятел с твоите приятели: трябва да им помагаш. Това ще стане преди всичко с твоя личен пример. След това — със съвета и влиянието, което придава близостта.

Въодушеви те този братски и другарски дух, който неочаквано откри. Естествено: това е нещо, за което бе мечтал толкова силно, но никога не беше виждал. Не го бе виждал, защото хората забравят, че са братя на Христос — на този наш любим Брат, който отдаде живота си за другите, за всички и за всеки, без условия.

Ти имаше голямото щастие да срещнеш истински учители — верни приятели, които те научиха безрезервно на всичко онова, което ти пожела да узнаеш. Нямаше нужда да поставяш капани, за да „хванеш“ тяхното знание, защото ти показаха най-лесния път, макар и на тях да им е струвало тежки усилия и страдания да го открият. Сега ти трябва да направиш същото — с този, с онзи, с всички!

Размисли добре и в отговор действай: тези хора, на които си антипатичен, ще престанат да те смятат за такъв, ако осъзнаят, че ги обичаш „сериозно“. Това зависи от теб.

Не е достатъчно да си добър — трябва и да изглеждаш такъв. Какво би казал за един розов храст, който ражда само тръни?

За да бъдат стоплени хладните, е нужно да бъдат заобиколени от огъня на ентусиазма. Мнозина биха могли да извикат: „Не се оплаквайте от моето поведение! Покажете ми пътя, за да изляза от тази ситуация, която толкова ви натъжава!“.

Понякога искаш да се оправдаеш, казвайки, че си разсеян, отнесен; че по характер си студен, резервиран. И прибавяш, че затова не познаваш добре дори хората, с които живееш.

Слушай, това извинение не те оставя спокоен, нали?

Посъветвах те да разгледаш всички подробности от твоя всекидневен живот с един по-свръхестествен поглед. И веднага прибавих: общият живот ти предлага много такива случаи през деня.

Да живееш братска любов, означава да уважаваш възгледите на другите, да се радваш, че вървят към Бога…, без да изискваш да мислят като теб или да се приобщят към теб.

Веднъж ти изложих следното съображение: тези пътища, толкова различни, са успоредни; следвайки своя, всеки ще достигне до Бога… Не губи време в съпоставки и в желания да узнаеш кой достига по-нависоко: това е без значение; важното е всички да достигнем до целта.

Другите са пълни с недостатъци! Добре! Но освен, че съвършените са само в Небето, ти пренебрегваш собствените си недостатъци и въпреки това другите те търпят; нещо повече — уважават те. Това е така, защото те обичат с любовта, която Исус Христос изпитваше към Своите, които имаха толкова недостатъци. Поучи се!

Оплакваш се, че не те разбира… Сигурен съм, че той прави всичко възможно да те разбере. А ти кога ще се постараеш поне малко да го разбереш?

Съгласен съм, допускам, че онази личност се държа зле. Нейното поведение е осъдително и недостойно — не заслужава никаква добра оценка.

„Човешки погледнато, заслужава пълно презрение!“ — добави ти.

Повтарям: разбирам те, но не споделям последното ти твърдение. Животът на онзи нещастен човек е свещен: Христос е умрял, за да го спаси! Щом Той не го презира, как се осмеляваш ти да правиш това?

Ако твоето приятелство се принизява до там, че да те прави съучастник в нечии лоши дела, то се превръща в едно печално съжителство, което не заслужава ни най-малко одобрение.

Вярно е, че животът — сам по себе си ограничен — понякога става труден. Но това ще ти помогне да станеш по-свръхестествен, да виждаш Божия пръст навсякъде. Така ще бъдеш по-човечен и разбран с околните.

Снизходителността е правопропорционална на авторитета. Един обикновен съдия трябва да осъди — макар и отчитайки смекчаващи вината обстоятелства — уличения и признал грешката си престъпник. Върховната власт в една държава понякога дава амнистия и помилване. На разкаялата се душа Бог прощава винаги.

„Чрез вас видях Бог, който забравяше моите безумия и моите оскърбления и ме приемаше с бащинска обич.“ Това написа на своите един разкаял се блуден син от ХХ век, завръщайки се в родната къща.

Струваше ти големи усилия да отдалечиш и да забравиш своите малки грижи, своите лични амбиции — бедни и оскъдни, но здраво вкоренени в теб. В замяна, сега си напълно убеден, че твоята амбиция и твоята грижа са твоите събратя, защото се научи да откриваш в ближния Исус Христос.

„Сто за едно!…“ Как си припомни преди няколко дни за това обещание на нашия Господ?

В братския дух, който се живее сред твоите другари в апостолата, те уверявам, че ще откриеш това „сто за едно“.