Списък на параграфи

Исус Христос – истински Бог и истински човек

Синът Божи прие плът и е „истински Бог и истински човек”³. В тази тайна има нещо, които би трябвало да въздейства върху християните. И тогава и сега съм силно развълнуван. Бих се радвал да се върна в Лорето. Отивам там мислено, за да си припомня детските години на Исус, повтаряйки и мислейки върху това „И Словото стана плът”.

Исус Христос - Бог и човек. Едно от великите Божи дела, едно от Божиите чудеса, върху което трябва да размишляваме и за което трябва да благодарим на този Господ, Който дойде да донесе „на земята мир, между човеците благоволение”⁴. Мир за всички хора, които искат да присъединят волята си към светата воля на Бог. Не мир само за богатите, нито мир само за бедните а за всички хора, за всички братя. Защото всички сме братя в Исус, синове Божи, братя на Христос; Неговата майка е и наша майка.

На земята има само една раса – расата на Божите синове. Всички сме длъжни да говорим на един език - този, на който ни е научил нашият Отец, Който е на небесата. Това е езикът на диалога на Исус със Своя Отец, езикът, който се говори с ума и със сърцето, с който сега си служите във вашите молитви. Това е езикът на съзерцателните души, на духовните хора, дали си сметка, че са синове Божи. Това е език, който се изразява с хилядите подтици на волята, в умствени просветления, в сърдечни пориви, в решения за праведен живот в доброто, в спокойствието и мира.

Необходимо е да се вгледаме в Младенеца - нашата Любов, лежащ в яслите. И гледайки Го, да знаем, че стоим пред една тайна. Трябва да приемем тайната чрез вярата и също така пак чрез вярата да се задълбочим в нейната същност. За това ни е нужна склонността към смирение на християнската душа – да не иска да сведе величието на Бог до нашите бедни понятия, а да осъзнае, че тази тайна в своята неяснота е светлина, която е ориентир в живота на хората.

„Виждаме – казва свети Йоан Златоуст – че Исус е излязъл от нас, от нашата човешка природа, и че се е родил от девствена майка; но не схващаме как може да е станало това чудо. И нека не се мъчим да го разкрием; по-добре да приемем със смирение това, което Бог ни е открил, а не любопитно да ровим в това, което е скрил от нас”⁵. Точно това приемане на тайната ще ни помогне да вникнем в нея и да я заобичаме. И тайната ще стане за нас едно чудесно поучение, по-убедително от което и да е човешко разсъждение.

Да мислим върху смъртта на Христос е равносилно на покана да посрещнем съвсем искренно нашия всекидневен ангажимент, да вземем насериозно вярата, която изповядваме. Следователно Страстната седмица не може да бъде някакъв свещен отрязък в скоби , вметнат в контекста на живот, движен единствено от земни интереси. Не, тя трябва да бъде възможност да се потопим в дълбочината на Божията любов и така да успеем с думи и с пример да я разкрием пред хората.

Но Господ поставя условия. Едно от тях е записал свети Лука и не можем да го премълчим: „Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик”¹¹. Това са сурови слова. Разбира се, на испански нито мразя, нито ненавиждам изразяват добре оригиналната мисъл на Исус. При всички положения обаче думите на Господ са твърде силни. Те не могат да се сведат даже до едно „по-малко обичай”, както понякога се обяснява, за да се смекчи казаното. Страшно е това остро изказване, не защото съдържа в себе си отрицателно или безмилостно отношение – Исус, Който го казва, е Същият, Който заповядва да обичаме ближния като себе си и Който отдава живота Си за хората. Тези Негови думи означават единствено, че в отношенията с Бог нямат място половинчатите решения. Думите на Христос биха могли да се предадат като „да обичаме повече, да обичаме по-добре”, а не да обичаме с егоистична и краткотрайна любов . Ние трябва да обичаме с Божията любов.

За това става дума. Нека обърнем внимание на последното от изискванията на Исус – човек да намрази самия си живот. Господ иска нашия живот. Ако сме самодоволни, ако гледаме само собственото си удобство, ако се смятаме за център на съществуването на другите, та и на целия свят, значи нямаме право да се наричаме християни, нямаме право да се мислим за Христови последователи. Нужно е цялостно отдаване – с дела и истина, а не само с думи¹². Божията любов ни приканва да носим решително своя кръст, усещайки и върху себе си товара на цялото човечество и осъществявайки – всеки според работата и мястото си в обществото - ясните и пълни с любов предначертания на Божията воля. В откъса, който коментираме, Исус продължава: „и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик”¹³.

Нека приемем без страх Божията воля; нека без колебания обявим решението си да градим живота си съгласно учението и изискванията на нашата вяра. Неизбежни са борбата, страданията и болката, но ако действително вярваме, никога няма да си помислим, че сме нещастни. Въпреки скърбите и дори клеветите ще бъдем щастливи и то с едно щастие, което ще ни вдъхновява така да обичаме другите, че да ги приобщим към нашата свръхестествена радост.

Свети Йоан е съхранил в своето Евангелие една чудна фраза на Девата при описанието на сватбата в Кана Галилейска, за която вече говорихме. Евангелистът ни разказва, че Мария се обръща към слугите с думите: „Каквото ви каже, сторете“²⁷. За това става дума – да отведем душите пред Исус и те да Го запитат: „Господи, какво искаш да направя?“²⁸.

Християнското апостолско служение – сега говоря именно за това на обикновения мъж или жена, които живеят като всички нас – е един вид сериозен катехизис при който посредством лично общуване, посредством вярно и истинско приятелство у другите се пробужда жаждата за Бог и им се помага да открият нови хоризонти. И всичко това става, както казах, съвсем естествено и просто – с примера на вярата, открояваща се в живота ви, с вашата реч – учтива, но носеща силата на Божията истина.

Бъдете смели. Та вие разчитате на помощта на Дева Мария, Царица на апостолите. Света Богородица, без да престава да се държи като наша майка, знае как да посочи на своите деца именно техните задължения. Тя проявява винаги велика милост към онези, които се приближават до нея и съзерцават живота й, като ги води при кръста,давайки им да съзерцават лице в лице примера на Божия син. И при тази среща - решителна за християнския живот, Девата се застъпва и помага нашият път да завърши с помирението на малкия брат – ти и аз - с Единородния син на Отец.

Много обръщания, много решения за посвещаване в служба на Бог са били предшествани от среща с Дева Мария. Богородица е подкрепила желанията за търсене на Бог, майчински е ориентирала душевното безпокойство, вдъхновила е стремежа за промяна, стремежа към един нов живот. И така „каквото ви каже, сторете“ се е превърнало в реалност – в приятно себеотдаване, в християнско призвание, което от този момент просветлява целия ни живот.

Това кратко разсъждение в присъствието на Господ, в което размишлявахме за почитта и обичта към Неговата майка, която е и наша майка, може като резултат да съживи нашата вяра. Месец май сега започва. Господ иска да не пропуснем тази възможност за израстване в Неговата любов чрез почитанието към Неговата майка. Нека всеки ден да проявяваме към нея тези дребни знаци на синовно внимание и обич, които постепенно стават големи дела на лична святост и апостолат, т.е. на един постоянен стремеж да спомогнем на спасението, което Христос дойде да донесе на света.

Света Марийо, надежда наша, рабиня Господня, Престол на мъдростта, моли се за нас!

Христовият мир

Тук смятам да ви предложа и още един довод в тази насока – трябва постоянно да се борим да правим добро и да не униваме именно защото добре знаем, че ние, хората, трудно се решаваме да налагаме сериозно справедливостта, добре знаем колко много още ни трябва, та земното съществуване да бъде вдъхновявано от любовта, а не от омразата и безразличието. Освен това ни е ясно, че дори да постигнем справедливо разпределение на благата и хармонична организация на обществото, пак ще я има болката, причинена от болестите и неразбирането, от самотата, от смъртта на любим човек, от съзнаването на собственото ни ограничение.

Изправен пред тези кошмари, християнинът има само един истински отговор, отговор, който е и окончателен – Христос на кръста, Бог, Който страда и Който умира. Бог, Който ни дава Своето сърце, прободено от копие в името на любовта към всички. Нашият Господ ненавижда неправдите и осъжда техните извършители. Но тъй като уважава свободата на всеки човек, Той допуска да ги има. Бог нашият Господ не причинява болка на Своите създания, но я приема, понеже след първородния грях тя е част от човешката природа. Въпреки това Неговото сърце, пълно с любов към хората, Го накара да приеме кръста и всички мъчения, причинени от нашите страдания, нашата тъга, нашата мъка, нашия глад и жажда за справедливост.

Християнското учение за болката не е някаква програма за лесно утешаване. На първо място това е учение за приемане на страданието като неотделима част от човешкия живот. Няма да скрия - при това с радост, понеже винаги съм проповядвал, че където е кръстът, там е и Христос, въплътената любов, и съм се стремял да го живея – и ще ви кажа, че болката често ме е спохождала и неведнъж ми се е доплаквало. Друг път съм усещал как у мен расте негодуванието от неправдата и злото. И съм вкусвал горчивината, виждайки как не мога да направя нищо – въпреки цялото ми желание и всичките ми усилия не успявах да поправя съществуващата несправедливост.

Говорейки ви за болка, аз не изхождам само от теорията. Също така не се позовавам само на чуждия опит, когато ви съветвам, щом почувствате някога душевни колебания – пред картината на страданието – да обърнете взор към Христос. Няма друг лек. Сцената на Голгота възвестява на всички, че нещастията трябва да бъдат освещавани, живеейки в съюз с кръста.

Ако преживяваме нашите горести по християнски, те придобиват стойност на изкупление, на покаяние, на участие в съдбата и в живота на Исус, Който от любов към хората доброволно изпита всички нюанси на болката и всякакъв вид мъчения. Той се роди, живя и умря беден. Беше нагрубяван, обиждан, поругаван, клеветен и несправедливо осъден. Беше предаден и изоставен от учениците. Изпита горчивината на самотата, изтезанията и смъртта. И сега Христос продължава да страда чрез Своите членове, чрез цялото човечество, населяващо земята, на което Той е Глава, Единороден Син и Изкупител.

Болката влиза в плановете на Бог. Така е, макар и да ни е трудно да го проумеем. И на Христос, като на човек, Му беше трудно да я понесе: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“³⁶. И така, притиснат в менгемето на изтезанията и на приемането на волята на Отец, Исус отива спокойно да приеме смъртта, като прощава на тези, които Го разпъват.

Именно признаването на свръхестествения смисъл на болката предполага и най-голямата победа. Умирайки на кръста, Исус побеждава смъртта. Бог извлича живот от смъртта. Едно Божие дете не бива да се държи като човек, примирил се с трагичната си участ; не, то трябва да изпитва задоволството на вече предвкусващия победата. В името на побеждаващата Христова любов ние, християните, трябва да се впуснем по всички земни пътища и с нашето слово и с нашите дела да бъдем сеячи на мир и на радост. Необходимо е да се борим – една мирна борба – срещу злото, срещу неправдата, срещу греха и по този начин да разгласяваме, че сегашното състояние на човека не е окончателно и че Божията любов, която се явява в Пресвятото Сърце Христово, ще донесе славната духовна победа на човечеството.

Тайната на мълчаливата жертва

Забележете обаче: независимо че Бог е искал да въздигне Дева Мария, в годините на земния й живот не са й били спестявани нито болката, нито умората от работата, нито отсенките във вярата. А на жената от народа, която гръмогласно прославя Исус, казвайки: „блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“⁷, Господ отговаря: „да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят“⁸. Това беше похвала за майка Му, за нейното „нека ми бъде по думата ти“⁹, за това искрено и безусловно съгласие, докрай непоклатимо, което не се проявява в показни действия, а в мълчаливата и скрита пожертвувателност на всеки ден.

Като размишляваме върху тези истини, започваме да разбираме малко по-добре логиката на Бог. Даваме си сметка, че свръхестествената стойност на нашия живот не зависи от това да вършим велики подвизи – каквито понякога си въобразяваме, а от преданото приемане на Божията воля, от щедрата готовност за малката всекидневна жертва.

Ако искаме да станем „божествени“, да се богоуподобим (обожим,б.ред) е нужно отначало да бъдем много човечни, живеейки пред Бог нашето призвание на обикновени хора и освещавайки тази привидна нищожност. Така живя Дева Мария. Тази, която е пълна с благодат, тази, която представлява неимоверна радост за Бог, тази, която стои по-високо от ангелите и от светците, водеше едно съвсем нормално съществуване. Света Мария е същество като нас, има сърце като нашето – способно да се весели и да се радва, да страда и да плаче. Преди архангел Гавраил да й съобщи волята на Бог, света Богородица не знае, че е избрана от вечността да бъде майка на Месията. Тя се мисли за обикновена рабиня¹⁰ и затова после признава с дълбоко смирение, че „Силният ми стори велико нещо“¹¹.

Невинността, смирението и великодушието на Дева Мария се отличават от нашата окаяност, от нашия егоизъм. След като сме го забелязали, естествено е да поискаме да й подражаваме. Ние сме Божи твари като нея и стига да положим усилия да бъдем верни, и в нас Господ ще стори велики неща. Нашата малкост няма да бъде пречка, защото Бог избира слабото, та по-силно да просияе силата на Неговата любов¹².

Да подражаваме на Мария

Нашата майка е образец на отклик на благодатта. Ако съзерцаваме нейния живот, Господ ще ни просветли как да обожим нашето всекидневно съществуване. Когато честваме Мариините празници, а и много пъти през другите дни на годината, ние, християните, често мислим за Девата. Ако използваме тези моменти и си представяме как би постъпила нашата майка, за да направи онова, което ние трябва да свършим, постепенно ще се научим да й подражаваме и ще заприличаме на нея – както децата приличат на майките си.

Нека на първо място да подражаваме на нейната любов. Братолюбието не се ограничава единствено до чувства; то трябва да бъде в думите, а най-вече в делата. Девата не само каза „да ми бъде“, но и винаги изпълняваше това свое твърдо и окончателно решение. Така и ние – когато Божията любов ни подтикне и разберем какво Той иска от нас, следва да поемем задължението да бъдем верни, предани и то на дело. Защото „не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно; а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“¹³.

Длъжни сме да подражаваме на нейната естествена и свръхестествена изтънченост. Тя е едно привилегировано създание в историята на спасението - в Мария „Словото стана плът, и живя между нас“¹⁴. И въпреки това беше дискретен свидетел, който съумяваше да остане незабелязан; не обичаше да получава похвали, защото не търсеше слава за себе си. Дева Мария участваше в тайните от детството на своя Син - едни съвсем обикновени тайни, ако може така да се изразим. Обаче в часа на големите чудеса и на ликуването на множеството не я виждаме, тя изчезваше. Когато Христос влиза в Йерусалим, яхнал осле, и е приветстван като цар, Девата я нямаше. Но се появи при кръста, когато другите се бяха разбягали. Това поведение все още неизследвано има привкуса на величието, на дълбочината и на светостта на душата й.

Нека се опитаме да научим нещо, следвайки нейния пример за послушание на Бог, в което хармонично се съчетават покорност и авторитет. Девата няма нищо общо с поведението на петте неразумни девици, които се покоряват но без да разсъждават. Света Богородица изслушва внимателно какво иска Бог, премисля казаното и пита каквото не е разбрала. И после се посвещава изцяло на изпълнението на Божията воля: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“¹⁵. Виждате ли чудото? Света Мария, наставница на цялото ни поведение, ни учи, че послушанието към Бог не е сервилност, не е подчиняване на съвестта; напротив, послушанието вътрешно ни подтиква да открием свободата, присъща на Божите деца¹⁶.