Списък на параграфи

Разрешете ми отново да наблегна на обикновения, простия начин на живот на Исус, за който съм ви говорил вече толкова много пъти. Скритите години на Господ не са нещо без значение, нито само една подготовка за следващите години – годините на обществения Му живот. През 1928 г. аз ясно разбрах, че Бог желае християните да вземат за пример целия живот на Господ. Схванах, че става дума особено за скрития му живот – живот на всекидневен труд сред хората; Господ иска много души да намерят своя път именно в онези Негови години – години без шум и без блясък. Следователно да изпълниш Божията воля значи да се откажеш винаги от егоистичните стремежи, а не основно да гледаш да се отдръпнеш от обичайния живот на хората, с които си приличате по работа, професия, социално положение.

Аз мечтая – и мечтата вече се сбъдна – за хиляди Божи синове, които се освещават в своя живот на обикновени граждани, имащи същите стремежи и идеали, полагащи същите усилия като останалите хора. Имам нужда да им проглася следната божествена истина: Ако сте останали сред гъмжилото на света, това не значи, че Бог ви е забравил или че Господ не ви е призовал. Не, Той ви е подбудил да продължите пътя си сред житейските дела и несгоди. Той ви е подсказал, че вашето човешко призвание, вашата работа, вашите качества не само че не са чужди на Неговите божествени предначертания, ами че Той ги е осветил като приношение, преугодно на Отец.

За да служиш - действай

За да живеем по такъв начин, за да освещаваме работата, е необходимо най-вече да се трудим добре, с човешко и свръхестествено внимание. А сега ще направя една съпоставка, като ви припомня какво се разказва в едно от апокрифните евангелия: „Бащата на Исус, който беше дърводелец, правеше рала и хомути. Веднъж – продължава повествованието – един богаташ му поръча легло. Оказа се обаче, че една от двете надлъжни дъски е по-къса от другата и Йосиф не знаеше какво да прави. Тогава Детето Исус каза на баща Си: сложи на земята двете дъски и ги подравни от едната страна. И Йосиф стори така. А Исус отиде, хвана по-късата дъска и я опъна, докато се изравни с по-дългата. Като видя чудото, баща Му Йосиф се изпълни с възторг и запрегръща и разцелува Младенеца, казвайки: О, колко съм честит, че Бог ми даде това Дете”¹⁸-

Йосиф не би благодарил на Бог за такива работи. Той не работеше така. Свети Йосиф не е човек на лесните и чудни решения, а човек на упорития труд, който изисква усилия, пък когато е нужно – и изобретателност. Християнинът знае, че Бог върши чудеса: вършеше ги преди векове, после продължи да ги върши, върши ги и сега, защото „ръката на Господа не се е скъсила”¹⁹.

Обаче чудесата са проява на спасителното всемогъщество на Бог, а не средство да се оправят последствията от нашата некадърност или да служат за наше удобство. Чудото, което Господ иска от вас, е да постоянствате във вашето християнско и божествено призвание, да освещавате всекидневния си труд, чудото да превръщате прозата на всекидневието в нежна лирика или в героична епопея чрез любовта, която влагате в обичайните си занимания. Това очаква от вас Бог - да станете души с чувство на отговорност, с апостолски плам, с висока професионална компетентност.

Така че като девиз за вашата работа мога да ви предложа този: за да служиш – служи. Тъй като за да станат нещата, на първо място трябва да умеем да ги завършваме. Не вярвам в добрите намерения на онзи, който не се стреми да придобие нужните познания и умения, за да свърши както подобава възложената работа. Не е достатъчно да искаш да направиш добро, трябва да знаеш как да го направиш. Ако пък толкова силно го искаш, желанието ще се преобрази в старание да използваш всички подходящи средства, за да приключиш нещата по човешки съвършено.

Ала и това човешко служение, тази способност, която бихме могли да наречем техническа, това умение да си свършим работата, трябва да бъде допълнено с още един щрих, който беше определящ в работата на свети Йосиф и би трябвало да е определящ и у всеки християнин – дух на служението, желанието да работиш за благото на другите. Работата на Йосиф не беше някаква дейност, вършена за лично самоутвърждаване, макар и всекидневният труд да беше изградил у него една зряла и издържлива личност. Патриархът работеше със съзнанието, че изпълнява Божията воля, мислейки за доброто на Исус и Мария и имайки предвид благото на всички жители в малкия Назарет.

В Назарет Йосиф може би е бил един от малцината занаятчии, ако не и единственият. Вероятно дърводелец. И както обикновено става в малките селища, може би е вършел и други неща: поправка на развалената мелница или на протеклия покрив. Без съмнение със своя съвестен труд Йосиф е помогнал на мнозина в нужда. Неговият занаят е бил в услуга на хората – за да направи по-удобен живота на другите семейства в селото. Със своята работа, придружена от усмивка, от любезна дума, от някакъв коментар, казан сякаш между другото, той възвръщаше вярата и радостта у онези, които бяха на крачка да ги изгубят.

Няма нещо, което да не влиза в обсега на Христовото действие. Ако говорим богословски задълбочено, т.е. ако не се ограничим до една повърхностна класификация, а подходим сериозно, не би могло да се каже, че има неща – добри, благородни, а може и неутрални, които да са преобладаващо светски, след като божието Слово се установи между човешките синове, след като бе жадно и гладно, след като се труди със собствените Си ръце, след като позна приятелството и послушанието, изживя болката и смъртта. Понеже в Христос „благоволи Отец да обитава всичката пълнота, и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му”³¹.

Трябва да обичаме света, работата, човешката действителност, защото светът е добър. Грехът на Адам повреди божествената хармония на сътвореното, но Бог Отец изпрати Своя Единороден син да възстанови разбирателството. Та ние, приели духа на осиновението, да можем да освободим творението от безпорядъка, да помирим с Бог всичко съществуващо.

Всеки човешки живот е неповторим, резултат на едно уникално призвание, което трябва да се живее ревностно, въплъщавайки в него духа на Христос. И по този път, живеейки сред нам подобните по християнски, по един непривиден , но отговарящ на вярата начин, ще бъдем Христовото присъствие сред хората.