Списък на параграфи

Вяра и разум

Животът в молитва и покаяние и съзнанието, че сме Божи деца, ни променят в благочестиви (набожни) християни, подобни на малки деца пред Бог. Благочестието (пиететът,смирената и възторжена почит,б.ред))е добродетелта на синовете. А за да може синът да се отпусне с доверие в бащините обятия, той трябва да бъде и да се чувства малък, безпомощен. Често съм размишлявал за този живот на духовно детство. Той не отрича мъжеството, тъй като изисква силна воля, калена зрялост, твърд, но открит характер.

Благочестиви като деца, да. Но да не бъдем невежи - всеки трябва да се старае според силите си в сериозното, научно изучаване на вярата, което е богословието. Така че да имаме набожността на децата и стабилното знание на богословите.

Стремежът да придобием това богословско знание – доброто и крепко християнско вероучение – е продиктувано на първо място от желанието по-добре да опознаем и обичаме Бог. Също така той е следствие от влечението на вярната душа да открие дълбокия смисъл на този свят – дело на Създателя. Периодично някои се опитват да възкресят предполагаемото противопоставяне между вярата и знанието, между човешкия разум и Божието откровение. Такова противопоставяне може да се появи - и то привидно – когато не се разбира действителното естество на въпроса.

Щом като светът е излязъл изпод ръцете на Бог, щом Той е създал човека по Свой образ и подобие⁴⁷ и му е дал лъч от Своята светлина, то човешкият разум – макар и да му коства тежък труд – трябва да открива навсякъде божествения смисъл, който напълно естествено притежават всички неща, а със светлината на вярата да откроява и свръхестествения им смисъл – резултат от издигането ни в благодатно състояние. Не бива да се страхуваме от науката, защото всяко изследване – ако е наистина научно – води до истината. А Христос каза: „Аз съм истината”⁴⁸.

Християнинът трябва да бъде жаден за знания. От овладяването на най-отвлечените знания до овладяването на занаятчийската сръчност – всичко може и трябва да води до Бог. Понеже няма човешко занимание, което да не е освещаващо, което да не е средство за собственото ни освещаване и възможност да участваме с Бог в освещаването на хората, които ни заобикалят. Светлината на последователите на Исус Христос не бива да гори в дъното на долината, а да свети на върха на планината, та „да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”⁴⁹.

Да работиш по такъв начин – това е молитва. Да се учиш така – това е молитва. Да изследваш така – това е молитва. Винаги е така – всичко е молитва, всичко може и трябва да ни води към Бог, да подхранва от сутрин до вечер постоянната ни връзка с Него. Всяка почтена работа може да бъде молитва. А всяка работа, която е молитва, е апостолат. И така душата крепне, водейки обикновен и интензивен живот.

Хлябът и жътвата – общение с всички хора

Исус – както ви казвах в началото – е сеячът. И посредством християните продължава Своята божествена сеитба. Христос стиска зърното в наранените Си ръце, напоява го с кръвта Си, пречиства го и го хвърля в браздата – в света. Хвърля зърната едно по едно, та всеки християнин в своята среда да даде свидетелство за плодотворността на Смъртта и Възкресението Господни.

Щом сме в ръцете на Христос, трябва да поемем от Неговата изкупваща кръв, да се оставим Той да ни разпръсне и да приемем животът ни да бъде такъв, какъвто Бог го иска. И да бъдем убедени, че семето – за да даде плод - трябва да се зарови и да умре¹⁷. Едвам след това израства стъблото и се появява зърното. От зърното се прави хлябът, който ще бъде превърнат от Бог в Тяло Христово. Така ние отново се съединяваме в Исус, нашия Сеяч. „Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб“¹⁸.

Нека никога не забравяме, че няма да има плод, ако нищо не сме посели. И затова е необходимо щедро да разнасяме Божието слово, да насърчаваме хората да познаят Христос и след като Го познаят, да изпитват нужда от Него. И затова празникът Тяло и Кръв Христови – Хлябът на живота, е добра възможност да размишляваме за това, което жадуват хората: истина, справедливост, единство и мир. Относно жаждата за мир ще кажем със свети Павел: „Той е нашият мир“¹⁹. Търсенето на истината трябва да ни напомни, че Исус е пътят, истината и животът²⁰. Онези, които искат единство, трябва да заведем пред Христос, Който се моли „да бъдат в пълно единство“²¹. Жаждата за справедливост трябва да ни отведе до първоизточника на разбирателството между хората – съзнанието, че сме братя, че сме деца на един Отец.

Мир, истина, единство, справедливост. Колко трудно изглежда понякога да се преодолеят препятствията, които пречат на човешкото разбирателство. Въпреки това ние, християните, сме призвани да осъществим това чудо на братството – с Божията благодат да успеем да накараме хората да се отнасят едни към други по християнски: „Понасяйте един другиму теготите“²², следвайки в живота заповедта да се обичаме, която е присъща на съвършенството и резюмира целия Закон²³.

Христос, Господар на света

Бих желал да се замислим как Христос – милото Детенце, Което видяхме да се ражда във Витлеем, всъщност е Господарят на света. Ами от Него беше създадено всичко на небето и на земята; Той помири с Отец всички неща, възстановявайки мира между небето и земята чрез кръвта, която проля на кръста⁵. Днес Христос царува отдясно на Отец – това заявяват двата ангела в бели дрехи на учениците, които омаяни гледат небето след Възнесението на Господ: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“⁶.

Чрез Него царуват царете⁷, с тази разлика, че царете, земните власти преминават, а Христовото царство „ще царува довеки и вечно“⁸, „царството Му е царство вечно, и владичеството Му – из рода в род“⁹.

Царството на Христос не е художествен образ, нито е риторична фигура. Христос е жив и като човек – с онова тяло, което прие при Въплъщението, което възкръсна след смъртта на кръста и което пребъдва прославено заедно с Неговата човешка душа в личността на Словото. Христос истински Бог и истински Човек, живее и царува и е Господарят на света. Само Той дава живот на всичко живо.

Тогава защо не ни се явява сега в цялата Си слава? Защото Неговото царство „не е от тоя свят“¹⁰, макар и да е на тоя свят. Исус отговаря на Пилат: Аз „съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми“¹¹. Грешаха онези, които очакваха от Месията краткотрайна видима власт, „защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа“¹²

Истина и правда, мир и радост в Свети Дух. Това е царството Христово – Божието действие, което спасява хората и което ще завърши, щом дойде краят на света и Господ, седящ най-високо в рая ще слезе да съди окончателно хората.

Когато Христос започва да проповядва на земята, Той не представя някаква политическа програма, а казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“¹³, заръчва на Своите ученици да разгласят тази блага вест¹⁴, поучава ги да се молят за идването на Неговото царство¹⁵. Това е Божието царство и Неговата правда – ето в какво се състои светият живот. Това е първото, към което трябва да се стремим¹⁶, това е единственото истински необходимо нещо¹⁷.

Спасението, което проповядва нашият Господ Исус Христос, е покана, отправена към всички: „прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата“¹⁸. И Господ ни разкрива, че „царството Божие вътре във вас е“¹⁹.

Никой не е изключен от спасението, стига по своя воля да е послушен на изпълнените с обич изисквания на Христос: да се роди наново²⁰; да стане духом като дете²¹; да отдалечи сърцето си от всичко, което го отделя от Бог²². Исус иска дела, а не само думи²³. Както и неуморни усилия, понеже само онези, които се борят, ще заслужат вечното наследство²⁴.

Съвършенството на царството – окончателната присъда за спасение или осъждане – не е от този свят. Сега царството прилича на засята нива²⁵, на растежа на синапово зърно²⁶; а в края ще заприлича на мрежа, пълна с риба, която е изтеглена на брега и от която ще бъдат вадени и сортирани за различна участ хората, праведниците и беззаконниците²⁷. А по време на земния ни живот царството прилича на квас, който една жена взима и смесва с три мери брашно, докато всичкото втаса ²⁸.

Този, който разбира какво представлява царството, предлагано от Христос, си дава сметка, че си заслужава да жертва всичко, за да го постигне - това е бисерът, за който търговецът продава всичко притежавано, това е съкровището, намерено в нивата²⁹. Трудно се завоюва царството небесно и никой не е сигурен, че ще го достигне³⁰, обаче воплите на разкаялия се човек успяват да разтворят широко вратите му. Един от разбойниците, разпънати заедно с Исус, Го моли: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Исус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“³¹.