Списък на параграфи

Отговорът на човека

В тази атмосфера на Божие милосърдие живее християнинът. Това е средата, в която той трябва да полага усилия, за да се държи като дете на Отец. А кои са основните средства, за да успеем да затвърдим призванието си? Сега ще посоча само две от тях, които са като животоносни оси на християнското поведение: вътрешният живот и вероучението - дълбокото опознаване на нашата вяра.

На първо място е вътрешният живот. Все още малцина разбират какво значи това! Повечето си представят - когато чуваме да се говори за вътрешен живот - полумрака на храма или застоялия въздух в някои сакристии. Вече повече от четвърт век повтарям, че не е това. Аз говоря за вътрешния живот на обикновените християни, които са сред хората по улиците, в широкия свят; на тези, които на улицата, на работа, вкъщи и в моментите на развлечение винаги се вслушват в Исус. А какво е това, ако не живот в постоянна молитва? Нима не си разбрал необходимостта душата ти непрестанно да се моли и да бъде във връзка с Бог, която те води към богоуподобяване? Това е същността на християнската вяра и така винаги са я разбирали душите, отдадени на молитва. „Такъв човек става Бог - пише свети Климент Александрийски – понеже иска същото, което иска Бог”⁴¹.

Отначало е трудно. Трябва ни усилие да се обръщаме към Господ, да благодарим за бащината Му действена грижа за нас. След това, постепенно, не като сантимент, Божията любов става по осезаема - като дълбока следа в душата. Това е Христос, Който ни следва с обич: „Ето, стоя пред вратата и хлопам”⁴². Ти как си с твоя молитвен живот? Не те ли обзема понякога през деня желание да си поговориш по-продължително с Него? Не Му ли казващ: по-късно ще ти разправям, по-късно ще си говорим за това?

В моментите, посветени специално на този разговор с Господ, сърцето се разкрива, волята укрепва, разумът – подпомогнат от благодатта – изпълва човешката действителност със свръхестествена, духовна реалност. И плодовете няма да закъснеят: ще се оформят конкретни и ясни намерения да подобриш поведението си, да се отнасяш с любов към всички хора, да вложиш всичките си сили – със страстта на добрите спортисти – в християнската битка за любов и мир.

Молитвата става нещо постоянно – като туптенето на сърцето, като пулса. Без това Божие присъствие не може да има съзерцателен живот, а без съзерцателен живот едва ли можеш да работиш за Христос, защото напразно ще се стараят строителите, ако Господ не крепи къщата⁴³.

Исус Христос – истински Бог и истински човек

Синът Божи прие плът и е „истински Бог и истински човек”³. В тази тайна има нещо, които би трябвало да въздейства върху християните. И тогава и сега съм силно развълнуван. Бих се радвал да се върна в Лорето. Отивам там мислено, за да си припомня детските години на Исус, повтаряйки и мислейки върху това „И Словото стана плът”.

Исус Христос - Бог и човек. Едно от великите Божи дела, едно от Божиите чудеса, върху което трябва да размишляваме и за което трябва да благодарим на този Господ, Който дойде да донесе „на земята мир, между човеците благоволение”⁴. Мир за всички хора, които искат да присъединят волята си към светата воля на Бог. Не мир само за богатите, нито мир само за бедните а за всички хора, за всички братя. Защото всички сме братя в Исус, синове Божи, братя на Христос; Неговата майка е и наша майка.

На земята има само една раса – расата на Божите синове. Всички сме длъжни да говорим на един език - този, на който ни е научил нашият Отец, Който е на небесата. Това е езикът на диалога на Исус със Своя Отец, езикът, който се говори с ума и със сърцето, с който сега си служите във вашите молитви. Това е езикът на съзерцателните души, на духовните хора, дали си сметка, че са синове Божи. Това е език, който се изразява с хилядите подтици на волята, в умствени просветления, в сърдечни пориви, в решения за праведен живот в доброто, в спокойствието и мира.

Необходимо е да се вгледаме в Младенеца - нашата Любов, лежащ в яслите. И гледайки Го, да знаем, че стоим пред една тайна. Трябва да приемем тайната чрез вярата и също така пак чрез вярата да се задълбочим в нейната същност. За това ни е нужна склонността към смирение на християнската душа – да не иска да сведе величието на Бог до нашите бедни понятия, а да осъзнае, че тази тайна в своята неяснота е светлина, която е ориентир в живота на хората.

„Виждаме – казва свети Йоан Златоуст – че Исус е излязъл от нас, от нашата човешка природа, и че се е родил от девствена майка; но не схващаме как може да е станало това чудо. И нека не се мъчим да го разкрием; по-добре да приемем със смирение това, което Бог ни е открил, а не любопитно да ровим в това, което е скрил от нас”⁵. Точно това приемане на тайната ще ни помогне да вникнем в нея и да я заобичаме. И тайната ще стане за нас едно чудесно поучение, по-убедително от което и да е човешко разсъждение.

Общение с Исус в хляба и в словото

Ако умеем да съзерцаваме тайната на Христос, ако се стараем да я гледаме с незамъглен поглед, ще си дадем сметка и че сега е възможно да се доближим тялом и духом плътно до Христос. Той недвусмислено ни сочи пътя: чрез Хляба и Словото. Като се храним с Евхаристията и като изучаваме и изпълняваме онова, на което Той ни учеше, и в същото време като разговаряме с Него в молитвата. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него”⁶. „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам”⁷.

Това не са голи обещания. Това е същността, действителността на един автентичен живот – на живот в благодатта, който ни вдъхновява да общуваме пряко и лично с Бог. „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му”⁸. Това изявление на Исус по време на Тайната вечеря е най-доброто въведение към Възнесението. Христос знаеше, че Неговото тръгване е необходимо, защото по един тайнствен и непонятен за нас начин след Възнесението щеше да дойде - в нов изблик на Божията любов – Третото лице на Пресвета Троица: „Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя”⁹.

Той си замина и ни прати Свети Дух, Който ръководи и освещава нашата душа. Действайки в нас, Утешителят потвърждава казаното ни от Христос, че сме деца на Бог, че не сме приели „духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!”¹⁰.

Виждате ли? Това е действието на Света Троица в нашите души. Всеки християнин има достъп до това обиталище на Бог, скрито в дълбините на душата му, ако откликне на благодатта, която ни подбужда към единение с Христос в Хляба и в Словото, в Светото причастие и в молитвата. Църквата предлага всеки ден на нашето внимание реалността на Живия хляб и Му посвещава два от големите празници на литургичната година – Велики четвъртък и Тяло и Кръв Христови. А днес, на Възнесение, ще размишляваме за нашите отношения с Исус, слушайки внимателно думите Му.

Да живеем в Сърцето на Исус, да се обвържем непосредствено с Него, значи да се превърнем в Божия обител. „Който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми“³⁸ – ни казва Господ. И Христос, и Отец в Свети Дух влизат в душата и правят в нея Свое жилище³⁹.

Когато разберем, макар и непълно, тези основни истини, нашият начин на съществуване се променя. Изпитваме жажда за Бог и се присъединяваме към думите на псалма: Боже мой, упорито Те търся. Жадна е за Теб душата ми, плътта ми Те желае както суха почва без вода⁴⁰. А Исус, Който е събудил тези наши желания, идва насреща и ни казва: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие“⁴¹. Той ни поднася Сърцето Си, та в Него да намерим отдих и сили. Ако приемем Неговия призив, ще се убедим, че словата Му са истинни. И нашият глад и нашата жажда ще се усилят до степен да пожелаем Бог да направи от нашето сърце място за Свой отдих и да не ни лишава от Своята топлина и от Своята светлина.

„Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!“⁴². Ние се доближихме мъничко до огъня на Божията любов. Нека Нейният пламък раздвижи живота ни. Нека почувстваме копнежа да разнасяме божествения огън от единия до другия край на света, да го покажем на околните, та и те да познаят христовия мир и с него щастието. Християнинът, който живее тясно свързан със Сърцето на Исус, не може да има други цели освен: мир в обществото, мир в Църквата, мир в собствената душа, изобщо Божия мир, който ще дойде, когато тук настъпи Неговото царство.

Света Марийо, Царице на мира, тъй като имаше вяра и повярва, че ще се сбъдне Благата ангелска вест, помогни ни да растем във вярата, да бъдем твърди в надеждата, да напредваме в любовта. Понеже това иска сега от нас твоят Син, сочейки ни Своето Пресвято Сърце.

Школа за молитва

Господ навярно ви е открил и много други страни от предания отговор на Пресветата Дева, като всяка от тях сама за себе си ни подканва да я вземем за пример: нейната невинност, нейното смирение, нейната твърдост,нейната щедрост, нейната вярност... Аз бих искал да поговорим за още една, която обхваща всички страни, понеже е условие за духовния напредък – за молитвения живот.

Ако искаме да се възползваме от благодатите, които нашата майка ни носи в този ден, и да следваме по всяко време внушенията на Свети Дух, Пастир на нашите души, трябва сериозно да се заемем с развиването на съкровена връзка с Бог. Не можем да се крием в анонимността. Вътрешният живот няма да съществува, ако я няма личната среща с Бог. Повърхностното поведение не е християнска черта. Да приемем рутината в нашата аскетична борба, значи да подпишем смъртния акт на съзерцателната душа. Бог търси всеки от нас лично и всеки лично е длъжен да му отговори: „Ето ме! Ти ме повика¹⁷.

Молитвата е разговор с Бог, това го знаем всички. Обаче някой може да попита: разговор, но за какво? Че за какво може да бъде, ако не за Божите работи и за нещата, които изпълват нашето всекидневие? За раждането на Исус, за Неговото присъствие на този свят, за скрития Му живот и за Неговата проповед, за Неговите чудеса, за Неговите изкупителни страдания, за Неговия кръст и за Неговото възкресение. И в присъствието на Триединния и Единия Бог, имайки за посредница Света Мария, а за застъпник - нашия отец и господар свети Йосиф, когото много обичам и почитам, ще говорим за нашата всекидневна работа, за семейството, за приятелите, за големите ни замисли и за малките ни мизерии.

Тема на моята молитва е темата на моя живот. Аз винаги правя така. И имайки предвид моето състояние, съвсем естествено възниква твърдото и окончателно намерение да се променя, да стана по-добър и по-внимателен спрямо Божията любов. Едно искрено и конкретно намерение, което винаги е съпроводено със спешна и доверчива молитва да не ме изоставя Свети Дух, защото „Ти си Бог на моята сила“¹⁸.

Ние сме обикновени християни; работим на различни поприща; цялата ни дейност преминава по отъпкани коловози; всичко се развива по предсказуем начин. Дните си приличат, вървят почти монотонно... Добре, но този живот, наглед толкова обикновен, притежава божествена стойност. Бог се интересува от него, защото Христос иска да се въплъти в нашите дела, да придаде отвътре значимост и на най-незначителните ни действия.

Тази мисъл отразява една свръхестествена, ясна и недвусмислена реалност. Не е някакво утешаващо умозаключение, което да успокоява хората, които не ще успеем да запишем имената си в златната книга на историята. Христос се интересува от нашата работа – умствена или физическа, която сме длъжни да вършим по хиляди пъти в учреждението, в завода, в работилницата, в училището, на полето... когато изпълняваме ръчен или интелектуален занаят. Той се интересува също и от невидимата жертва, която предполага да не изсипваме върху другите жлъчта на нашето лошо настроение.

Замислете се за това в молитвата си. Възползвайте се от случая и кажете на Исус, че Го обожавате и ще продължите да бъдете съзерцателна душа в света - посред шума на улицата, навсякъде... Това е първият урок в училището за общуване с Исус Христос. А в това училище Дева Мария е най-добрата учителка, тъй като винаги запазваше вярата си, свръхестествения поглед върху нещата, особено тези, които й се случваха: „майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си“¹⁹.

Нека изпросим от Света Богородица да ни направи съзерцателни и да ни научи да разбираме постоянните призиви, с които Господ обсипва входа на нашето сърце. Нека я помолим: Майко наша, чрез теб на земята дойде Исус, Който ни разкрива любовта на нашия Бог Отец; помогни ни да виждаме тази любов във всекидневните ни занимания; въздействай на нашия ум и на нашата воля, та да успяваме да чуваме гласа на Бог и да долавяме вдъхновението на благодатта.