Списък на параграфи

Делата не струват нищо без молитва, а молитвата придобива стойност благодарение на саможертвата.

На първо място — молитва. След това — покаяние. А действието е чак на трето място.

Молитвата е основата на духовното здание. — Молитвата е всемогъща.

„Domine, doce nos orare!“ — „Господи, научи ни да се молим!“ — И Господ отговори: „Pater noster, qui es in coelis…“ — „Отче наш, Който

си на небесата…“. Как да не ценим тогава устната молитва?

Не бързай! — Мисли върху това, което казваш, кой го казва и на кого. Защото това бързо говорене, без да мислиш, е само вдигане на шум, дрънкане на празна тенекия.

И ще ти кажа със св. Тереза, че това не е молитва, въпреки че движиш усърдно устните си.

Твоята молитва трябва да бъде литургична. — Дано ти стане навик да четеш псалмите и богослужебните молитви, вместо да си служиш само с лични молитви.

„Не само с хляб ще живее човек — казва Христос, — но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ — Свещеният Хляб и Словото Божие! Святото Причастие и молитвата.

Иначе няма да имаш духовен живот.

Ти търсиш контакт с твоите приятели, защото общуването с тях ти помага да понасяш по-лесно изгнанието си в този свят… въпреки че понякога и приятелите могат да разочароват. Струва ми се, че това не е лошо.

Защо обаче не търсиш всеки ден връзка и общение с Големия Приятел, Който не разочарова никога никого?

„Мария избра по-добрата част…“, се казва в Святото Евангелие. Застанала до Христос, тя поглъща всяка дума на Учителя. В привидно бездействие, тя моли, тя обича. След това придружава Исус, който благовести по градове и села.

Колко трудно е без молитва да бъдеш последовател на Исус!

Не знаеш да се молиш? Застани в Божието присъствие и още щом кажеш: „Господи, Ти виждаш, че не знам как да Те моля…“, бъди сигурен, че вече си започнал да се молиш.

Пишеш ми: „Да молиш, означава да разговаряш с Бога. Но за какво?“. — За какво ли? За Него и за теб: за твоите радости и скърби, успехи и неуспехи, благородни стремежи, ежедневни грижи… слабости! Благодарствени молитви и прошения! Обич и обезщетяване.

С други думи: целта е да опознаеш себе си и да опознаеш Бога, „да живееш с Него“.

„Et in meditatione mea exardescit ignis.“ — „Размишлявайки, пламна в мен огън.“ — Ето защо е необходима молитвата: за да станеш

сам ти огън — жарава, която излъчва топлина и светлина.

Затова, когато не знаеш как да продължиш; когато чувстваш, че гаснеш, ако не можеш да сложиш в огъня дебели благоуханни дърва, хвърли в него малките клонки и шумата на кратките молитвени въздишки, които ще продължат да го подхранват. И ти ще си използвал времето си добре.

Твоята нетърпелива молитва ме накара да се разсмея. — Ти казваше на Исус: „Господи, не искам да остарявам…, не искам да чакам толкова дълго, за да се срещна с Теб! Може би дотогава сърцето ми ще изтлee и няма цялото да пламти от обич, както сега. Моето единение с Теб би било по-здраво, защото Те обичам с Обичта на един юноша“.

Радвам се, че живееш с това желание да обезщетяваш за греховете „на целия свят“, както казваше ти. — Добре! Но започни най-напред с хората от твоето духовно семейство, с твоите кръвни роднини и с хората от твоята Родина.

Твоите молитвени слова бяха: „Господи, изцяло имам доверие в Теб… но Ти недей много да ми вярваш… Оставям се в Твоите ръце. В тях аз поставям това, което притежавам — моята слабост“. — Каква хубава молитва!

Молитвата на християнина в никой случай не е монолог.

„Няколко минути мълчание.“ Нека оставим тази практика на онези, които имат пресушено сърце. Ние, католиците, сме Божии чеда и като такива, говорим с нашия Отец, Kойто е на небесата.

Не изоставяй духовното четиво! — Чрез духовното четиво мнозина са станали светци.

Пишеш ми следното: „Четивото осигурява моя духовен запас, който на пръв поглед изглежда безполезен. — Обаче често именно от него паметта естествено извлича материала, който подхранва моя духовен живот и мотивира благодарствената ми молитва след приемане на Святото Причастие“.

На мадридския фронт двадесетина благородни офицери споделят весела приятелска компания. Чува се една песен, после още една и много други.

Онзи младеж с черните мустачки чу само първата:

Аз не искам раздвоени сърца. И ако давам моето, цялото ще ќ го дам. „Колко ми е трудно да отдам сърцето си из

цяло!“ — И молитвата потече като спокойна широка река…

Ако не умъртвяваш страстите в себе си, никога не ще бъдеш молитвена душа.

Нека чрез съизкуплението твоята воля изисква от чувствените сетива това, което другите душевни сили ќ отказват в молитвата.

Една благочестива душа казваше: „В намеренията ни нека Исус бъде нашата цел, в чувствата ни нека бъде нашата Обич; в думите — Предмет на нашия разговор, а в делата — Образец!“.

Няма да е прекалено, ако наречем духовния живот „военна тактика“. — Стреми се всеки ден да воюваш на позиции, които са далеч от главните крепостни стени на твоя замък.

Врагът напада именно тези предни позиции, за да попречи: на твоето малко умъртвяване на плътските страсти, на постоянната молитва, на реда в работата, на плана, към който ежедневно се придържаш. Тогава става много трудно за него да достигне до слабо укрепените кули на твоя замък. — Но и да успее, не ще може да ти навреди.