Списък на параграфи

„Днес върху нас ще блесне светлината, защото ни се роди Бог”¹. Това е великата вест, която вълнува християните в този ден и която чрез тях се отправя към цялото човечество. Бог е тук. Тази истината трябва да изпълни нашия живот. Всяко Рождество следва да бъде за нас нова, по-специална среща с Бог така, че Неговата светлина и Неговата благодат да достигнат до дъното на душата ни.

Заставаме пред Младенеца, пред Мария и Йосиф; съзерцаваме Сина Божи, приел нашата плът. Спомням си пътуването до Лорето на 15 август 1951 г., което направих по една съкровена причина – да посетя „Светата къща“.Там отслужих литургия. Исках да я отслужа вглъбен, но не бях предвидил пламенността на множеството богомолци. Не бях помислил, че на този голям празник в Лорето ще дойдат от околностите много хора, водени от благословената вяра на тази земя и от любовта им към Мадоната. Тяхното благочестие достигаше до прояви, които не бяха съвсем приемливи – не знам как да го кажа – от гледна точка на установените ритуали в Църквата.

Например, когато аз целувах олтара – както е предписано в литургийните канони, три или четири жени го правеха същото. Това ме разсейваше, но и ме трогваше. Също така вниманието ми се насочваше към мисълта, че в тази свята къща – която според преданието е мястото, където са живели Исус, Мария и Йосиф – върху олтарната маса е поставен надписът „Hic Verbum caro factum est”². Тук, в тази къща, построена от човешки ръце, върху парче от земята, на която живеем, е обитавал Бог.

В навечерието на Рождество обичам да гледам изображенията на Младенеца Исус. Тези изображения, които ни представят как Господ се е смалил, ми припомнят, че Бог ни зове, че Всемогъщият е пожелал да се представи безпомощен, че е пожелал да разчита на човешката помощ. Още от яслата във Витлеем Христос ми казва и ти казва, че има нужда от нас, зове ни към християнски живот без компромиси, към един живот на отдаденост, на работа и на радост.

Не ще бъдем никога истински радостни, ако не подражаваме изцяло на Исус, ако не бъдем като Него смирени. И отново ще попитам: видяхте ли къде се крие величието на Бог? То се крие в една ясла, в едни пелени, в една пещера. Нашият живот може да придобие изкупителна стойност само чрез смирението - като престанем да мислим за себе си и почувстваме отговорност да помагаме на останалите.

Често възникват лични конфликти дори между добри люде, които предизвикват сериозни усложнения, но които в същността си са лишени от обективни основания. Обикновено те се коренят в липсата на себепознание, което води до възгордяване – в желанието да станеш център на вниманието и уважението, в усилието да не се изложиш, в грижата да не би да останеш незабелязан след направеното добро, в стремежа към лична осигуреност. И така доста души вместо да се наслаждават на един чудесен мир, на една неизмерима радост стават нещастни и безплодни заради своята горделивост и високо самомнение.

Христос беше смирен по сърце¹⁸. През целия Си живот не поиска за Себе Си нищо по-специално, никаква привилегия. Започва живота Си девет месеца в утробата на майка Си – като всеки човек, напълно естествено. Господ много добре знаеше, че човечеството изпитва належаща нужда от Него. Затова жадуваше да дойде на земята, за да спаси всички души, ала не пришпорваше времето. Дойде, когато Му беше времето - като всички други хора. От зачатието до раждането никой освен свети Йосиф и света Елисавета не забелязва това чудо – Бог идва да обитава между хората.

Рождество е обвеяно от чудна простота – Господ идва без блясък, без никой да го знае. На земята само Мария и Йосиф участват в божественото начинание. После идват пастирите, известени от ангелите. А по-късно – мъдреците от Изток. Така става трансцендентното събитие, с което се съединяват небето и земята, Бог и човекът.

Как е възможно да сме толкова коравосърдечни, че да привикнем към тази картина? Бог се смирява, за да можем да се доближим до Него, за да можем да отговорим на любовта Му с нашата любов, за да Му вречем нашата свобода не само заради великолепието на Неговата мощ, а заради обаянието на Неговото смирение.

Такова е величието на едно Дете, Което е Бог. Независимо, че Баща Му е Творецът на небето и земята, Синът Му е тук, в една ясла, „защото нямаше за тях място в странноприемницата”¹⁹. Защото не се намери друго място на земята за Господаря на всичко сътворено.

Когато напомняш на един християнин, че единственият смисъл на живота му е да е послушен на Божията воля, това не означава да го откъснеш от другите хора. Напротив, в повечето случаи Господната заповед е да се обичаме едни други, както Той ни е обичал²², живеейки заедно с останалите и като останалите, посвещавайки се да служим на Господ в света, та да представим на всички души по-добре Божията любов, да им известим, че Божите пътища на земята са отворени.

Господ не се е ограничил само на думи да ни каже, че ни обича, а го е доказал на дело. Нека не забравяме, че Исус Христос се въплъти, за да ни научи да живеем живота на Божи чеда. Припомнете си началото на свети Лука в Деяния на светите апостоли: „Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Исус начена да върши и учи”²³. Дойде да ни учи, но чрез дела; дойде да ни учи, но Той беше образецът, Той беше и Учителят, и Примерът за подражание.

Сега, застанали пред Младенеца Исус, можем да продължим нашето вътрешно препитване: решени ли сме да положим всички старания, та нашият живот да служи за пример и назидание на нашите братя, на хората, които са като нас? Решени ли сме да бъдем като Христос? Не стига да го потвърждаваме единствено с устата. Ти – питам всички вас, а и самия себе си – ти, който като християнин си призван да бъдеш един друг Христос, наистина ли може да се каже за теб, че си дошъл да вършиш нещата като Божие дете? Наистина ли се вслушваш във волята на Неговия Отец, та съгласно нея да насочваш всички души да участват в добрите, достойни, божествени и човешки дела на изкуплението? Живееш ли живота на Христос сред обикновеното ти житейско всекидневие?

Да вършиш Божите дела не е красива игра на думи, а покана да Му се обречеш от любов. Трябва да умреш за себе си, за да се родиш за нов живот. Защото по такъв начин бе послушен Исус – до смърт, „и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна”²⁴. Ако сме послушни на Божията воля, кръстът ще стане и за нас възкресение, въздигане. И ще се изпълни у нас – стъпка по стъпка – животът на Христос. И ще може да се каже, че сме живели, стараейки се да бъдем добри Божи деца и вършейки добро, въпреки безбройните ни слабости и погрешни действия.

А дойде ли смъртта – а тя неминуемо идва – ще я очакваме радостно, както съм виждал да я очакват в своя обикновен житейски път множество свети хора. Радостно, понеже ако сме подражавали на Христос да правим добро – да живеем в послушание и да носим кръста въпреки нашата окаяност – ще възкръснем като Христос: „Господ наистина възкръснал”²⁵.

Помислете само: Исус, Който стана дете, победи смъртта. Със снизяване, с простодушие, с послушание, т.е. с обожение на всекидневния банален живот на създанията, Синът Божи стана победител.

Това е триумфът на Исус Христос. Така – снизявайки се до земното, до равнището на човеци, Той ни въздигна до Себе Си, до висотата на Божи деца.

Рождество Христово е.. Припомняме си различните случки и обстоятелства около раждането на Сина Божи и погледът ни се спира във Витлеемската пещера и върху домашното Му огнище в Назарет. Мария, Йосиф и Младенеца Исус по особен начин заемат централно място в нашето сърце. Какво ни говори, на какво ни учи животът – едновременно обикновен и чуден – на това Свято семейство?

Между множеството съждения ,които бихме могли да направим аз искам да се спра по-специално на едно Раждането на Исус бележи – както е изтъкнато в Писанията – началото на изпълването на времената¹. Това е моментът, избран от Бог да прояви изцяло любовта Си към хората, като отдаде Единородния Си Син. Тази Божия воля се изпълнява при най-нормалните и обичайните обстоятелства: една жена, която ражда, едно семейство, един дом. Божието всемогъщество, Божието величие се разкриват чрез човешкото, свързват се с човешкото. От този момент ние, християните, знаем, че с благодатта на Господ можем и трябва да освещаваме всички достойни дела в своя живот. Няма житейска ситуация – колкото и да изглежда маловажна и банална - която да не може да бъде удобен случай за среща с Христос и крачка по пътя ни към Небесното царство.

Затова не е чудно, че Църквата се радва и празнува, гледайки скромния дом на Исус, Мария и Йосиф. „Хубаво е – се казва в утринната молитва на този празник – да си припомняме малката къща в Назарет и скромния живот, воден там, да възпяваме с песни смирената простота, която заобикаля Исус и Неговия скрит живот. Там Той като дете изучи занаята на Йосиф; там израсна и помагаше на баща Си в дърводелството. Близо до Него седеше нежната Му майка; близо до Йосиф живееше неговата любима съпруга, щастлива, че може да му помогне и да се грижи за него.”

Когато си мисля за християнските домове, обичам да си ги представям светли и радостни – подобни на този на Светото семейство. Рождественското послание звучи с пълна сила: „Слава във висините Богу и на земята мир между човеците...”² „Имир Божи да цари в сърцата ви”³ – пише апостол Павел. Този мир, който идва от съзнанието, че сме обичани от нашия Бог Отец, че сме единени с Христос, че сме закриляни от Дева Мария и свети Йосиф. Това е силната светлина, която осветлява нашия живот и ни подбужда храбро да продължаваме напред независимо от трудностите и личната ни окаяност. Всеки християнски дом би трябвало да бъде пристанище на спокойствие, където въпреки дребните всекидневни разногласия се усеща една силна и искрена любов, един дълбок покой – плод на истински живяната вяра.