Списък на параграфи

Святост на човешката любов

Благородната и чиста любов на съпрузите е нещо свято, което аз – като свещеник – благославям с две ръце. Често християнските тълкуватели са виждали в присъствието на Исус Христос на сватбата в Кана едно потвърждение на божественото значение на брака: „нашият Спасител присъства на сватбата – пише свети Кирил Александрийски – за да освети източника на човешкия живот”⁵.

Бракът е тайнство, което прави от две тела една само плът. Както го определя категорично богословието, негова материя е тялото на встъпващите в брак (всяко тайнство има своя форма и материя,б.ред). Господ освещава и благославя любовта на съпруга към съпругата и на съпругата към съпруга и утвърждава не само сливането на душите им, но и на телата им. Никой християнин – било призван, било непризван към семейния живот, не може да го подценява.

Създателят ни е дал ум – нещо като искрица от Божия разум, който ни позволява със свободната воля - също дар от Бог, да трупаме знания и да обичаме. Също Той е вложил в нашето тяло способността да ражда, което е един вид участие в Неговата творческа мощ. Бог пожела да си служи със съпружеската любов, за да се появяват нови хора на света и за да увеличи тялото на Своята църква. Полът не е срамна даденост, а дар Божи, служещ пристойно на живота, любовта и плодовитостта.

Това е контекстът, фона в който се ситуира християнското учение по въпроса на сексуалността. Нашата вяра зачита всичко красиво, щедро и истински човешко, което съществува на земята. Тя ни учи, че правило в нашия живот не бива да бъде егоистичното търсене на удоволствие, тъй като само себеотричането и жертвите водят до истинската любов. Бог ни обича и ни приканва да Го обичаме и да обичаме останалите така истинно и действено, както Той ни обича. „Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази”⁶ – това е написал свети Матей в своето Евангелие, една фраза, която изглежда парадоксална.

Хората, които са загрижени само за себе си, които търсят преди всичко личното си задоволяване, поставят на карта вечното си спасение, а и сега са постоянно неспокойни и нещастни. Единствено този, който забравя за себе си и се посвещава на Бог и на другите хора – по същия начин и в брака – може да бъде честит на земята, да изпита едно щастие, което е подготовка и предвкусване на Небето.

По време на нашия земен път болката е пробният камък на любовта. Ако разглеждаме нещата образно, бихме могли да кажем, че в брака има лицева и опакова страна. От една страна са радостта да знаеш, че си обичан, радостта да създадеш и да укрепваш едно домашно огнище, съпружеската любов, щастието да виждаш как растат децата. От друга страна са горестите и неприятностите, летежът на времето, което изтощава телата и заплашва да изостри характерите, привидната монотонност на дните - на пръв поглед винаги едни и същи.

Този, който си мисли, че любовта и щастието ще изчезнат, щом се сблъскат с тези трудности, няма никаква представа за брака и човешката обич. Именно при тези обстоятелства, когато чувствата, вълнуващи тези човешки създания, изявяват истинското си естество, себеотдаването и нежността се вкореняват и се проявяват като истинска и дълбока любов, „силна като смърт”⁷.

За да бъде любовта истинска, тя изисква вярност и честност във всички отношения между съпрузите. Бог – казва свети Тома Аквински⁸ - е присъединил към различните функции на човешкия живот едно удоволствие, едно наслаждение; следователно това удоволствие и това наслаждение са нещо добро. Обаче ако човек преобърне реда на нещата и започне да търси тази емоция като крайна цел, пренебрегвайки доброто и целта, с която тя трябва да бъде свързана и уредена, то тогава той я извращава и лишава от смисъл, превръща я в грях или в повод за грях.

Целомъдрието (castitas)– не само простото въздържание, а решителността на една влюбена воля – е една добродетел, която поддържа жизнеността на любовта при всяко жизнено състояние. Съществува едно целомъдрие у тези, които преживяват съзряването в пубертета; едно целомъдрие у подготвящите се за брак; едно целомъдрие у призваните от Бог към целибат и едно целомъдрие у

избраните от Бог да живеят в брак.

Как да не си припомним тук ясните и силни думи, съхранени от Вулгатата, с които архангел Рафаил наставлява Товия преди брака му със Сара? Ангелът го предупреждава: „Изслушай ме и ще ти кажа кои са онези, над които дяволът може да надделее. Това са тези, които влизат в брак, но изключват Бог от себе си и от мислите си и се оставят да бъдат влачени от страстта подобно на коня и мулето, които нямат разум. Върху такива хора дяволът притежава власт”⁹.

В брака няма чиста, искрена и радостна човешка любов, ако не се съблюдава добродетелта на целомъдрието, която уважава тайната на сексуалността и я направлява към себеотдаване и плодовитост. Никога не съм говорил за порочността и винаги съм избягвал да се оплитам в безсмислена и нездравословна казуистика. Докато за целомъдрие и чистота, за радостното утвърждаване на любовта съм говорил наистина много пъти, а и трябва да говоря често.

Що се отнася до брачното целомъдрие, твърдя, че съпрузите не бива да се страхуват да показват обичта си. Точно обратното, понеже това влечение е в основата на семейния живот. А Господ иска от тях взаимно да се уважават и да си бъдат верни, да бъдат внимателни, естествени и скромни. И ще добавя още, че брачните отношения са благородни, когато са доказателство за истинска любов, в резултат на която е плодовитостта – децата.

Да се прекъсне изворът на живота – това е престъпление срещу даровете, които Бог е дал на човечеството. Това показва, че не любовта, а егоизмът вдъхновяват поведението. И нещата се объркват, понеже съпрузите стават нещо като съучастници, появяват се разногласия, които са почти винаги непреодолими, ако нещата продължават в същия дух.

Щом съпружеската чистота присъства в любовта, брачният живот е модел на истинското поведение на семейните, мъж и жена се разбират и се чувстват като едно цяло. Ала когато божественото благо на сексуалността се изврати, интимността се разпада и мъжът и жената вече не могат да се гледат честно в очите.

Съпрузите следва да градят своето съжителство върху една искрена и чиста любов и върху радостта да са родили децата, които Бог им е дарил, като бъдат наясно, че при нужда трябва да се откажат от личното си удобство и да се уповават на Божието провидение. Да създадеш многобройно семейство – ако такава е волята на Бог – е сигурен знак за щастие и изпълнен дълг, независимо че заблудените адепти на жалкия хедонизъм твърдят обратното.