Списък на параграфи

Да Му принесем тамян: нашите копнежи - издигащи се до Господ - да водим достоен живот разпръсващ около себе си , „Защото ние сме Христово благоухание”³⁰, парфюмът на Христос. Да изпълваме нашите дела и думи с това благоухание, значи да сеем разбирателство и приятелство. Нека нашият живот да придружава живота на другите хора, та никой да не бъде или да не се чувства самотен. Нека нашето съпричастие да се изразява и в обич, в човешка топлина.

Така ни учи Исус Христос. Човечеството очакваше от векове идването на Спасителя. Пророците го бяха възвестили по хиляди начини. И в най-далечните кътчета на земята – макар и да бе загубена голяма част от Божието откровение заради греха и невежеството – бе съхранена жаждата за Бог, силното желание да бъдем изкупени.

Настъпва пълнотата на времената. За да се изпълни тази мисия, не се явява някой философски гений като Платон или Сократ, не идва някой могъщ завоевател като Александър Велики. Ражда се Младенец във Витлеем. Той е Изкупителят на света. И преди да може да говори, проявява любовта си с дела. Той не носи магическа формула, понеже знае, че спасението, което предлага, трябва да мине през сърцето на човека. И за да се влюбим в Него и Го прегърнем в обятията си първите Му действия са детски смях и плач, беззащитният сън на въплътилия се Бог.

И сега за кой ли път си даваме сметка, какво е християнството. Ако християнинът не обича на дело, значи се е провалил като християнин, което е и провал като личност. Не можеш да мислиш за другите като за номера или за стъпала, по които ти ще се изкачваш; или като за тълпа, която да екзалтираш или да унижаваш, да ласкаеш или да презираш – според случая. Виждай в другите – преди всичко в тези, които са до теб – това, което са: Божи деца, притежаващи цялото достойнство на това чудно звание.

Трябва да се държим като Божи деца с Божите деца. Необходимо е нашата любов да бъде пожертвувателна, всекидневна, да се проявява по хиляди начини в разбиране на другия, в мълчаливи жертви, в незабележимо себеотдаване. Това е „благоуханието на Христос”, което караше живеещите до нашите първи братя по вяра да възклицават: „Вижте как се обичат!”³¹

Не става дума за някакъв далечен идеал. Християнинът не е Тартарен де Тараскон, зает да ловува лъвове там, където не може да ги срещне – из коридорите на своя дом. Аз предпочитам да говоря винаги за всекидневния конкретен живот - за освещаването на работата, на семейните отношения, на приятелството. Ако там не сме християни, къде ли ще го бъдем? Благоуханието на тамяна идва от един разгорен въглен, незабележимо обхващащ с топлина множеството зърна. Благоуханието на Христос се усеща сред хората не по случайно лумналия пламък, а по горещината на жаравата на добродетелите: справедливост, преданост, вярност, разбиране на другия, великодушие, радост.

По време на литургията бе четен текст от Евангелието на свети Йоан за чудното изцеление на слепопородения. Мисля, че всички отново се развълнувахме от могъществото и милосърдието на Бог, Който не гледа равнодушно човешкото нещастие. Но сега бих искал да се спра на нещо друго – по-конкретно да обърнем внимание, че когато е проникнат от Божията любов, християнинът също не е равнодушен към участта на другите хора и знае да се отнася към всички с уважение; обаче щом тази любов отслабне, възниква опасността от фанатично и безмилостно навлизане в чуждото съкровено пространство.

„И като минаваше – казва Светото евангелие – видя един човек, сляп по рождение”¹. Исус минава. Често съм се възхищавал как просто се разказва за Божията милост. Исус минава, но веднага си дава сметка за страданието. Забележете обаче, от друга страна, колко по-различни са мислите на учениците. Те питат: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?”².

Неверните преценки

Не бива да се учудваме, че мнозина – даже хора, които се смятат за християни – се държат по подобен начин. Те си представят най-напред нещо лошо; въобразяват си го без каквито и да са доказателства. И не само си го мислят, но и дръзват да обявят публично спорната си преценка.

Поведението на учениците би могло да се определи – меко казано – като повърхностно. В тогавашното общество както и в днешното – в това отношение нещата малко са се променили – има хора като фарисеите, за които това поведение е норма. Спомнете си как Исус Христос ги разобличава: „Защото дойде Йоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници”³.

Постоянни нападки срещу доброто име и очерняне на безупречното поведение – на такава язвителна и хаплива критика бе подложен Исус Христос. Няма нищо странно, че и сега някои използват същата тактика срещу онези, които искат да следват Учителя, съзнавайки своята напълно естествена окаяност и своите лични грешки, които са неизбежни – бих добавил – като се има предвид човешката слабост. Обаче наличието на тези слабости не бива да ни кара да оправдаваме греховете и престъпленията – назовавани със странно снизхождение сплетни - насочени срещу доброто име на когото и да било. Исус предупреждава, че щом са дали прякор на главата на семейството Велзевул, едва ли може да се очаква, че хората ще се държат добре с домашните му⁴. Но и разяснява, че „който пък каже: „безумнико” (на брата си), виновен ще бъде за геената огнена”⁵.

Откъде идва тази несправедлива преценка за другите? Изглежда някои носят постоянно очила, които изопачават образите. Те по начало не смятат, че е възможна почтеността или поне постоянният стремеж да се държиш добре. Тръгвайки от тази изкривена гледна точка, те съдят – както се казва - за другите по себе си. За тях и най-праведното действие е отражение – независимо от всичко – на едно изопачено поведение, което лицемерно се оприличава на човещина. „Когато видят ясно доброто – пише свети Григорий – те щателно търсят да открият да не би да има скрито и нещо лошо”⁶.