Списък на параграфи

Да, ти ми казваше, че обичаш. — Добре, но колко обичаш? Обичаш ли, колкото скъперникът обича златото, майката — детето си, властолюбивият — почестите, или блудникът — своето удоволствие? — Не обичаш ли толкова? — Тогава ти не обичаш.

Колко труд полагат хората, за да защитят своите светски интереси! Мания за величие, мания за забогатяване, жажда за чувствени удоволствия. — Мъже и жени, богати и бедни, старци, възрастни, младежи, дори и деца: всички си приличат. — Ако ти и аз положим същия този труд за доброто на нашата душа, тогава вярата ни ще е жива и действена. И ще преодоляваме всички трудности в нашите апостолски начинания.

За теб като спортист колко е вярно това, което казва апостолът: „Nescitis quod iiqui in stadio currunt omnes quidem currunt, sed unus accipit bravium? Sic currite ut comprehendatis!“ — „Не знаете ли, че от тези, които бягат на стадиона, само един печели наградата, въпреки че всички бягат? Бягайте така, че да я спечелите!“.

„Quia hic homo coepit aedificare et nonpotuit consummare!“ — „Този човек започна да строи, а не можа да довърши!“

Тъжен коментар, който — дали ще ти бъде спестен или не — зависи от теб. Защото имаш всички средства, за да довършиш зданието на твоето освещаване, а това са Божията благодат и твоята лична воля.

Почтеност и добра воля: чрез тях, а също и чрез желанието да изпълняваш Божията воля ще видиш осъществени твоите благородни мечти и утолена твоята жажда за души.

Страдаш, но не искаш да се оплакваш. — И все пак, ако започнеш да се оплакваш, не се тревожи, защото това е присъщо за нашата слаба плът. Най-важното е при всяко обстоятелство твоята воля да се съобразява с Божията воля.

Ние сме като камъни за строеж, които се движат, чувстват и притежават свободна воля.

Каменоделецът е Сам Бог, Който изглажда ръбовете, като ни наглася и изменя според желанието си с ударите на чука и на длетото.

Да не бягаме и да не търсим да се освободим от Неговата воля, защото каквото и да правим, ние не можем да избягаме от ударите. Ще страдаме повече и напразно и вместо да бъдем един гладък и готов камък за строеж, ние ще се превърнем в един безформен куп от чакъл, тъпкан с презрение от хората.

Твоята собствена воля, твоето лично мнение: ето кое те прави неспокоен.