Списък на параграфи

Нека твоето поведение и реч да са такива, че всеки да може да възкликне — ето човек, който чете Христовия живот.

Делата не струват нищо без молитва, а молитвата придобива стойност благодарение на саможертвата.

На първо място — молитва. След това — покаяние. А действието е чак на трето място.

Една благочестива душа казваше: „В намеренията ни нека Исус бъде нашата цел, в чувствата ни нека бъде нашата Обич; в думите — Предмет на нашия разговор, а в делата — Образец!“.

Сам! — Не, ти не си сам. Макар и отдалеч, ние те придружаваме. Освен това присъстващият в твоята душа в благодатно състояние Свети Дух — Бог в теб — придава свръхестествен характер на всички твои мисли, желания и дела.

Непринадлежност към никакво вероизповедание. Неутралитет. — Стари митове, които винаги търсят начин да се възродят.

Задавал ли си си някой път въпроса колко абсурдно е да престанеш да бъдеш християнин католик, щом прекрачиш прага на университета, на едно събрание от учени хора или пък в парламента — все едно оставяш шапката си при портата?

Дори и най-хубавото и изискано ястие, ако се консумира от свиня (нека наричаме нещата със собствените им имена), в най-добрия случай… ще се превърне в свинско месо!

Нека бъдем ангели, за да облагородяваме идеите, които възприемаме. — Или поне да бъдем хора, за да превърнем храната в здрави и красиви мускули, или евентуално — в развит мозък…, способен да разбере и възхвали Бога.

— Но… в никакъв случай да не бъдем животни, както много, много хора!

Много лъжеапостоли все пак се оказват полезни за народа, защото разпространяват Христовото учение, въпреки че не живеят според него.

Но тази полза никак не може да се сравни с огромното зло, което такива хора нанасят, като отблъскват душите, родени за водачи и апостоли; защото тези прями хора се отдръпват, погнусени от всекиго, който проповядва едно, а върши друго.

Затова онези мъже или жени, които не желаят да водят непорочен живот, не трябва да застават никога в първите редици като групови ръководители.

Вяра. — Колко жалко е, че вярата изобилства само в разговорите на мнозина християни, но почти отсъства в техните дела.

— Излиза, че вярата е добродетел само за проповядване, но не и за прилагане на дело.

Безполезно е да се захващаш с толкова външни дела, ако ти липсва Обичта. — Това е като да се опитваш да шиеш с игла без конец.

Колко жалко би било, ако накрая се окаже, че си извършвал не Христовия, а „своя“ апостолат.