Списък на параграфи

Истина ли е, че на земята няма хора, а само стомаси? Не го вярвам!

Чревоугодието е предтеча на нечистотата.

Дори и най-хубавото и изискано ястие, ако се консумира от свиня (нека наричаме нещата със собствените им имена), в най-добрия случай… ще се превърне в свинско месо!

Нека бъдем ангели, за да облагородяваме идеите, които възприемаме. — Или поне да бъдем хора, за да превърнем храната в здрави и красиви мускули, или евентуално — в развит мозък…, способен да разбере и възхвали Бога.

— Но… в никакъв случай да не бъдем животни, както много, много хора!

Чревоугодието е грозен порок. — Не предизвиква ли в теб едновременно смях и отвращение, когато видиш някои, седнали на маса важни господа, така сериозни, сякаш извършват някакъв обряд; как пълнят стомасите си, сякаш храната е най-важната „цел“ в живота им?

На трапезата не говори за храната: това е признак на лошо възпитание и не ти подхожда. — Говори за възвишени неща — за душата или за разума — и ще облагородиш тази чисто телесна необходимост.

Когато ставаш от масата, без да си се лишил от нещо в името на Бога, ти си ял като езичник.

В повечето случаи ядеш над необходимото. — Преяждането предизвиква тежест и неразположение, пречи ти да вкусиш от свръхестествените блага и притъпява твоя ум.

— Колко красива добродетел е умереността, дори и от човешка гледна точка.

Дали ще живееш в излишък или в лишения — от това не ставаш по-малко щастлив.