Списък на параграфи

Твоят характер не е достатъчно силен: що за мания е това, да се бъркаш във всяко нещо? — Искаш да бъдеш сол за всяко ястие… Но — не се обиждай, ако ти кажа това съвсем откровено — на теб ти липсва умението да бъдеш сол: ти не си способен да се стопиш и да минеш незабелязан като тази подправка.

Липсва ти дух на жертвоготовност. За сметка на това пък в теб изобилства дух на любопитство и желание да изпъкнеш.

Да изпием до дъно горчивата чаша на настоящия живот. — Какво значение има дали ще страдаме още десет, двадесет или петдесет години! — Та нали после ни чака небето — завинаги, разбирате ли — завинаги? — Но дори да оставим настрана факта, че ни чака награда или наказание — „propter retributionem“ — защо да не страдаме, ако така ще утешим нашия Господ Исус Христос, ще Го зарадваме, ще изкупим чужди грехове и ще се съединим с Него на Кръста… с една дума — ако страдаме заради Обичта?…

Светът се възхищава само на онази саможертва, която се превръща в сензация, защото не познава цената на скритата и мълчалива саможертва.

Трябва да се отдадеш изцяло, трябва да се отречеш от себе си напълно: необходимо е жертвоприношението да бъде цялостно!

Казваш, че си едно нищо в сравнение с другите, които постигат големи резултати в организационно отношение, в печата и в разпространението му. — Освен това те имат всички необходими средства, а ти нямаш… — Добре, но спомни си за св. Игнатий Лойола — най-неукия от учените в Алкала, най-бедния студент в Париж, непрестанно хулен и преследван…

Това е пътят: обичай, вярвай, страдай! Твоята Обич, твоята Вяра и твоят Кръст са сигурните средства, за да осъществиш и увековечиш апостолския устрем на твоето сърце.

„Ideo omnia sustineo propter electos“ — „Всичко търпя заради избраните“; „ut et ipsi salutem consequantur“ — „та и те да получат спасение“; „quae est in Christo Jesu“ — „което е в Христос Исус“.

Чуден начин да живееш Общението на светците!

Моли Бог да ти даде същия този дух на св. ап. Павел!

Не искай на всяка цена „да бъдеш разбран“! — Бог позволява да бъдеш неразбран, защото само така саможертвата ти ще остане незабелязана.

„Ако сравним човека с дърво, не може да има корен и корона, без да има дървесен сок и дух — с една дума, без това, което е отвътре и не се вижда.“

— Приятелят, който ти е писал това, е знаел, че си благородно целеустремен човек. — И ти е посочил верния път: дискретност, саможертва — все вътрешни неща.

Длъжен си да се молиш и да се жертваш за душата и намеренията на този, който оглавява твоето апостолско дело. — Ако си небрежен в изпълнението на този твой дълг, ми даваш повод да си мисля, че ти липсва ентусиазъм в твоя път.

Откъснатост, самота: това са изпитания, чрез които се калява постоянството. — Святата Литургия, молитвата, Светите Тайнства, жертвите, общението на светците — все оръжия, чрез които да побеждаваш в изпитанията.