Списък на параграфи

Пътят на християнина

Колко ясни са поученията на Христос! Както обикновено, нека разтворим Новия завет, сега на глава 11 на Евангелието според свети Матей: „И се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце”^[1].

Виждаш ли? Трябва да се учим от Него, от Исус, нашия Единствен пример. Ако искаш да вървиш напред, предпазвайки се от препъвания и обърквания, не ти трябва друго освен да вървиш по Неговия път, да стъпваш върху отпечатъка от Неговите стъпки, да се вдълбочиш в Неговото смирено и търпеливо сърце, да пиеш от извора на Неговите заповеди и обич… Накратко казано – трябва да се отъждествиш с Исус Христос, трябва да се постараеш действително да се превърнеш в друг Христос между твоите събратя хората.

За да не би някой да се откаже, твърдейки, че е бил заблуден, ще прочетем друг цитат от свети Матей. В глава 16 Господ изяснява още повече учението си: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва”^[2]. Пътят на Бог е път на отричане, на умъртвление, на отдаване, но не е път на тъга или отчаяние.

Размисли върху примера на Христос от яслата във Витлеем до престола на Голгота! Виж Неговата самоотверженост, Неговите лишения: глад, жажда, умора, жега, лошо отношение, неразбиране, сълзи^[3]… и Неговата радост, че спасява цялото човечество. Бих бил доволен сега да вдълбаеш дълбоко в главата и в сърцето си думите на свети Павел, та многократно да размишляваш върху тях и те да намерят отражение в практиката, с които той приканва ефесяните да следват непоколебимо стъпките на Господ: „Подражавайте Богу, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание”^[4].

^[1] Мат. 11:29

^[2] Мат. 16:24.

^[3] Срв. Мат. 4:1-11;8:20; 8:24; 12:1; 21:18-19. Лук. 2:6-7; 4:16-30; 11:53-54. Иоан. 4:6; 11:33-35 и т.н.

^[4] Еф. 5:1-2.

Ежедневен живот и съзерцание

Да се върнем на светото Евангелие и да се спрем да разгледаме онова, което предава св. Матей в двадесет и първа глава. Разказва ни, че „на утринта, връщайки се в града, огладня; и видя край пътя една смоковница, отиде при нея“. Каква радост, Господи, да видим, че си гладен, или да видим, че си жаден, както при сихарския кладенец! Съзерцавам Те „perfectus Deus, perfectus homo“ [Атанасиевски символ на вярата]: истински Бог, но и истински Човек, направен от плът като моята. „Понизи Себе Си, като прие образ на раб“, за да не се съмнявам аз никога, че ме разбира, че ме обича.

„Огладня“. Когато се уморяваме — в работата, в учението, в апостолския ангажимент — когато ни се стеснява хоризонтът, да отправим взор към Христос: към добрия Исус,към уморения Исус, към Исус, Който е гладен и жаден. Как правиш да Те разбират добре, Господи! Как караш да Те обичат! Явяваш ни се като един от нас, еднакъв във всичко, с изключение на греха: за да ни накараш да докоснем с ръка това, че заедно с Теб ще можем да побеждаваме нашите лоши наклонности, нашите вини. Защото нито усилие, нито глад, нито жажда, нито сълзи имат вече значение… Христос бе уморен, изпита глад, бе жаден, плака. Това, което има значение, е борбата — блага борба, понеже Господ остава винаги с нас — за да изпълнява волята на Отца, Който е на небесата.

Поставяйте се често сред героите от Новия Завет. Вкусвайте трогателните сцени, в които Божественият Учител действа с божествени и човешки жестове или предава с божествени и човешки изрази възвишената история на опрощението, непрекъснатата Си Любов към Своите чеда. Този отговор на Небето се подновява и сега, във вечната актуалност на Евангелието: усеща се, забелязва се, докосва се с ръце божествената закрила. И това е защита, която расте по сила, когато вървим напред, въпреки спъванията, когато започваме отново и отново, защото такъв е духовният живот, когато го живеем с надежда в Бог.

Ако липсва устремът да преодоляваме вътрешните и външни препятствия, няма да получим награда. „Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата“ „и не би било автентично сражението, ако липсва противникът, с когото да се борим. Затова, ако няма противник, няма венец, защото не може да има победител там, където няма победен“ [св. Григорий Нисийски, De perfecta christiani forma].

Далеч от това да се обезкуражаваме, препятствията трябва да бъдат стимул, за да растем като християни: в тази борба се усъвършенстваме духовно и нашият апостолски труд придобива по-голяма резултатност. Размишлявайки върху онези моменти, в които Исус — в маслинената горичка и по-късно в изоставеността и в безславието на кръста — приема и обича волята на Отца, докато понася огромната тежест на страданията, трябва да бъдем убедени, че за да подражаваме на Христос, за да бъдем добри Негови ученици, е нужно да прегърнем Неговия съвет: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“. Затова обичам да моля Исус, за себе си: „Господи, да няма ден без кръст!“. Така, с божествената благодат, ще се укрепи нашият характер и ще служим за опора на нашия Бог, над нашите лични несъвършенства.

Опитайте се да разберете: ако забивайки гвоздей в стената, не срещате съпротивление, какво бихте могли да окачите там? Ако не заякваме с божествената помощ посредством жертвата, няма да можем да станем инструменти на Господ. Ако обаче заради Бог се решим да извличаме полза с веселие от препятствията, няма да ни коства усилие в трудните и неприятни ситуации, в тежките и неудобни случаи да възклицаваме като апостолите Яков и Йоан: „Можем!“.

Но не забравяйте, че да бъдем с Христос означава, без възможност за съмнение, да се натъкваме на Неговия кръст. Ако се себеотдаваме в Божиите ръце, често Той позволява да вкусваме болката, самотата, препятствията, клеветите, злословието, осмиването отвътре и отвън: защото иска да ни уподоби по Свой образ и подобие и позволява дори да ни наричат луди и да ни вземат за глупави.

Това е моментът да обичаме пасивното умъртвяване на плътските страсти, което идва — скрито или безочливо и нахално — когато не го очакваме. Не липсват тези, които нараняват овците с камъните, които би трябвало да се хвърлят срещу вълците: и който следва Христос изпитва в плътта си, че онези, които би трябвало да го обичат, се държат с него по начин, който върви от недоверието до враждебността, от подозрението до омразата. Гледат го с недоверие като лъжец, защото не вярват, че може да има лични взаимоотношения с Бог, че може да има духовен живот; а пък с атеиста или с безразличния, обикновено нахални и арогантни, се изпълват с благост и с разбиране. Господ може да позволи също Неговият ученик да се види атакуван с оръжието на личните оскърбления, което не прави никога чест на този, който го хваща; той бива удрян, употребявайки клишета, тенденциозен и престъпен плод на масирана и лъжлива пропаганда: защото не е за всички да бъдат надарени с добър вкус и с мярка.

Онези, които поддържат една несигурна теология и отхлабен морал, без спирачки, онези, които използват по каприз съмнителен церемониал, с дисциплина като за хипита и безотговорни методи на управление, не е странно, че насърчават завист, подозрения, фалшиви разобличения, обиди, малтретирания, унижения, злословия и потисничества от всякакъв род срещу тези, които говорят само за Исус Христос.

По този начин Исус извайва душите на онези, които са Негови, без да пренебрегва да им дава вътрешни ведрост и радост, защото тези разбират много добре, че със сто лъжи, взети заедно, бесовете не са способни да направят дори само една истина: и бележи техния живот убеждението, че ще се почувстват удобно, само когат решат да не им е удобно.