Списък на параграфи

Има 11 параграфи в «Път» чия материя е Смърт.

Горделив ли си? — Но защо?… Само след няколко години или след няколко дни ти ще се превърнеш в един куп отвратителна гнилота: червеи, зловоние, нечисти парцали от погребалния саван… и никой на земята не ще си спомня вече за теб.

Ако си апостол, ще гледаш на смъртта като на помощница, която ще направи по-лек твоя път.

Виждал ли си как падат листата в тъжния есенен следобед? Точно така, ден след ден, се стелят душите във вечността. И ще дойде ден, когато едно от падналите листа ще бъдеш ти.

Нали си чувал как светските хора казват с тъга, че „с всеки изминал ден ние умираме по малко“?

А пък аз ти казвам: радвай се, апостолска душо, защото всеки отминал ден те приближава до Живота.

За „другите“ смъртта е ужасяваща действителност. — За нас смъртта — т.е. Животът — е нещо, което ни оживява и ни изпълва със сили.

За тях това е краят; за нас — началото.

Не се страхувай от смъртта. — Приеми я още отсега с щедро сърце…, когато Бог пожелае…, както и където на Него му е угодно. — Не се съмнявай, че тя ще дойде, пратена от твоя Бог-Отец в най-подходящите за Него миг, място и начин. — Да ни е добре дошла нашата сестра, смъртта!

Ще пропадне ли светът, ако изчезна, ако умра?

Не виждаш ли как гние и зловонно се разлага трупът, тялото на любимия човек? — Ето какво представлява едно тяло. — Съзерцавай го и си направи съответните изводи!

Спомням си за картините на Валдес Леал* с толкова гниещи трупове на знатни хора — епископи и рицари — в пълно разложение. Невъзможно е такива картини да те оставят равнодушен.

А какво ще кажете за тъжния възглас на херцога на Гандия**: „Няма повече да служа на господар, който един ден ще умре!“?

* Хуан де Валдес Леал (1622—1690): испански художник, известен със своите картини на мъртви тела.

** Св. Франсиско де Борха (Борджия) и Арагон (1510—1572) бил IV херцог на Гандия до 1551 г., вицекрал на Каталуня, а по-късно след свещеническото си ръкополагане и III генерал на Ордена на йезуитите.

Говориш ми за „героична смърт“… А не мислиш ли, че е „по-героично“ да умреш незабелязан, като благородник… в чисто легло, но това да бъде смърт, причинена от копнежа по нашия Небесен Отец.

Ако си апостол, ти няма да умреш. — Само ще смениш жилището си.