Списък на параграфи

Не обръщай внимание, ако ти кажат, че си прекалено принципен човек. — Какво искат от теб — да бъдеш като крехък инструмент, който се разпада на парчета веднага щом го хванат ли?

Признаваш, че си слаб. Несъмнено това е така. — Независимо от всичко обаче — даже точно поради тази причина — Бог те потърси именно защото си такъв.

— Той винаги си служи с незначителни наглед оръдия — за да проличи ясно, че „делото“ е Негово и само Негово.

— А от теб единствено иска покорство.

Защо са ти толкова свидни някои кътчета от твоето сърце? — Докато не се отдадеш изцяло на Бога, твоите апостолски начинания ще бъдат безполезни.

— Не забравяй, че си само едно скромно оръдие в Божиите ръце!

Бъди оръдие в Божиите ръце! Няма значение дали ще си оръдие на труда от стомана, от платина или от желязо; дали ще си голямо, малко, фино или грубо оръдие…

Всички инструменти са полезни и всеки един от тях си има предназначение. Също като в материалния свят: кой би си позволил да твърди например, че трионът на дърводелеца е по-маловажен от пинсетата на хирурга?

Твоят дълг е да бъдеш оръдие на труда в Божиите ръце.

Добре! И какво? Не разбирам как може да бягаш от този труд в полза на душите. Единствено мога да си го обясня със скритата ти горделивост и претенция за съвършенство, защото не можеш да приемеш, че Божият огън, който те привлече, освен светлината и топлината, които толкова те въодушевяват, понякога отделя и пушек заради дефектите на инструментите.

Работа има. — Сечивата без работа не могат да стоят. — Има също и правила за предотвратяване на ръждата и плесента. — Остава само да се приложат.

Време е да отхвърлиш тези горделиви мисли — ти си като четката в ръката на някой художник.

— Кажи ми за какво служи една четка, която не се движи според волята на художника?

Бъдете послушни — като инструмент, оставил се в ръцете на скулптора. Божият инструмент не тъне в догадки защо с него правят това или онова и е напълно уверен, че никога няма да бъде използван за нещо, което да не е добро и не служи за прослава на Бога.

Всичко ти било безразлично, казваш. — Недей да се самозаблуждаваш! — Ей сега, ако ти кажа да ми изброиш хора и начинания, в които си вложил цялата си душа заради Бога, ще ми отговориш с въодушевление като човек, който говори за нещо много скъпо за самия него.

Не, няма нещо, което да ти е безразлично — въпросът е в това, че не си от желязо и че имаш нужда от повече време за себе си и за своите дела, защото в края на краищата ти си средството, чрез което те се осъществяват.

Казват ми, че си надарен с особено „благодатен талант“: да насочваш душите по своя път.

Благодари на Бога за този дар: да бъдеш средство за търсене на други средства!