Списък на параграфи

Обърнете внимание, че Господ копнее да ни води по чудни божествени и човешки пътища, които на практика са тези на щастливото себеотрицание, на радостта в болката, на забравянето за себе си. „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си“. Това е съвет, който сме слушали всички. Трябва да се решим да Го следваме сериозно: да направим така, че Господ да може да си служи с нас, за да можем, заставайки на всички кръстопътища на света — бидейки ние добре застанали в Бог — да бъдем сол, квас, светлина; за да бъдеш ти в Бог, за да осветяваш, да придаваш вкус, да караш да расте и да се подквасява.

Не забравяйте обаче, че не сме ние създателите на тази светлина: само я отразяваме. Не сме ние тези, които спасяват душите, подтиквайки ги да вършат добро: ние сме само иснтрументи, малко или много достойни, за спасителните планове на Господ. Ако някога си помислим, че доброто, което правим, е наше дело, би се върнала гордостта, повече от всякога крива; солта би загубила вкус, квасът би се развалил, светлината би се изменила в мрак.

Риболовен труд

„Ето, Аз ще пратя много рибари“, казва Господ, „и ще ги ловят“. Така ни бива посочен великия труд да ловим риба. За света се говори или пише понякога, сравнявайки го с морето. Има истина в това сравнение. В човешкия живот, както в морето, има периоди на покой и на буря, на спокойствие и на силни ветрове.

Често създанията се оказват плувайки в горчиви води, сред големи вълни; вървят сред виелици, в тъжен бяг, дори когато изглежда, че не им липсва веселие, но много шумно веселие: това е смехът, с който се опитват да скрият обезверението, отвращението от един живот без братолюбие и без разбирателство. Хората, като рибите, се изяждат един друг.

Задача на Божиите чеда е да правят така, че всички хора да влязат — свободно — в божествената мрежа и така да се заобичат. Ако сме християни, трябва да се превърнем в рибари като описаните от пророк Йеремия, с метафората, която и Исус е използвал често: „Вървете след Мене“ — казва на св. Петър и на св. Андрей — „и Аз ще ви направя ловци на човеци“.

Трябва да придружаваме Христос в Неговия божествен риболов. Исус се намира край генисаретското езеро и народът се тълпи около Него, „за да слуша словото Божие“. И днес! Не го ли виждате? Желаят да слушат Божието послание, макар че външно го крият. Някои може би са забравили Христовото истинско учение; други — без тяхна вина — никога не са го усвоили и мислят за религията като за нещо странно. Бъдете убедени обаче в една винаги актуална реалност: рано или късно идва момент, в който душата не може повече, не й стигат вече обичайните обяснения, не я удовлетворяват вече лъжите на лъжепророците. Тогава, макар че не го признават, тези хора чувстват нужда да заситят безпокойството си с поучението на Господ.

Да чуем разказа на св. Лука: „Видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа“. Когато приключил Своето вероучение, казал на Симон: „Отплувай към дълбокото и хвърлете мрежите си за ловитба“. Христос е Господарят на лодката; Той е Този, Който подготвя работата; дошъл е на света, за да намерят братята Му пътя на славата и на любовта към Отца. Християнското апостолско дело не сме го измислили ние. Ние, хората, евентуално го възпрепятстваме с нашето тесногръдие, с нашата липса на вяра.

Симон отговорил: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме“. Отговорът изглежда разумен. Обикновено се лови риба в нощните часове; а именно в оня случай нощта била безплодна. Защо да ловят риба денем? Но св. Петър има вяра: „По Твоята дума ще хвърля мрежата“. Решава да действа, както Христос му е препоръчал; ангажира се да работи, уповавайки се на думата на Господ. И какво се случва? „Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат“.

Когато Исус отишъл в морето с учениците, нямал за цел само този улов. Затова, когато св. Петър коленичи в краката Му и изповядва смирено: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“, Господ отговаря: Не бой се; отсега ще ловиш човеци“. И също при този нов риболов няма да липсва цялата божествена резултатност: апостолите ще бъдат инструменти на велики чудеса, въпреки техните лични несъвършенства.

Ще се повтарят чудесата

Смея да уверявам, че ако се борим всеки ден, за да достигнем светостта, всеки в своето състояние сред света и в упражняването на професията си, Господ ще направи и от нас, в нашия обикновен живот, инструменти, способни да извършват чудеса, и то от най-изключителните, ако е необходимо. Ще даваме зрение на слепите. Кой не би могъл да разкаже толкова много случаи на слепци почти по рождение, които са си връщали зрението, получавайки целия блясък на Христовата светлина? Други са били глухи, други — неми и не можели да чуят или да произнесат отчетливо някоя дума като Божии чеда… Техните чувствени сетива били пречистени и слушат и се изразяват вече като хора, не като зверове. „In nomine Iesu“, в името на Исуса Неговите апостоли дават способността да се движат на сакатите, неспособни на каквото и да е полезно действие; така и на лентяите, които познават задълженията си, но не ги спазват. В името на Господ „surge et ambula!“, стани и ходи!

И тези, които били мъртви, в разложение и вече се излъчвала смрад на труп, са чули Божия глас, както при чудото с вдовицата от Наин: „Момко, тебе думам, стани!“. Ще правим чудеса, както са били извършени в теб самия, в мен: може би бяхме слепи или глухи, или сакати, или излъчвахме зловонието на смъртта и словото на Господ ни повдигна от нашето униние. Ако обичаме Христос, ако Го следваме искрено, ако не търсим самите себе си, а само Него, в Негово име ще можем да предаваме на другите безвъзмездно това, което безвъзмездно Той ни е дал.

„Учениците“ — пише св. Йоан — „не познаха, че е Исус. Исус им казва: „Деца, имате ли нещо за ядене?“. Тази позната сцена ме изпълва с радост. Исус Христос — Бог, — Който говори по този начин! Той, Който има вече славно Тяло! „Хвърлете мрежата отдясно на кораба и ще намерите“. Хвърлиха и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба“. Сега разбират. Връщат се към ума на тези ученици думите, които са слушали толкова често от устните на Божествения Учител: ловци на хора, апостоли. И разбират, че всичко е възможно, защото Той е, Който ръководи риболова.

„Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петра: „Господ е“. Това е любовта, любовта, която вижда отдалеч. Любовта първа усеща нежностите на Господ. Апостолът юноша, със силата на своята искрена обич към Исус — защото обичал Христос с цялата морална чистота и цялата нежност на едно непокътнато сърце, - възкликва: „Господ е““.

„Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето“.

Св. Петър е вярата и се хвърля в морето с чудна смелост. С любовта на св. Йоан и вярата на св. Петър къде няма да можем да стигнем?

Душите са Божии

„А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата“. Веднага полагат улова в краката на Господ, защото е Негов. Така ние научаваме, че душите са Божии, че никой на тази земя не може да си приписва собствеността върху тях и че апостолското дело на Църквата — което е известяване и реалност на спасение — не се основава на престижа на някого, а на божествената благодат.

Исус разпитва св. Петър три пъти, сякаш иска да му даде също толкова възможности да поправи своето тройно отрицание. Св. Петър се е научил; самото му нечестие го направило вещ. Съзнаващ своята немощ, той е дълбоко убеден в суетата на някои безразсъдни показности. Затова полага всичко в Христовите ръце: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам“. Какво отговаря Исус? „Паси Моите агънца, паси Моите овци“. Не твоите, не вашите: „Моите!“. Защото Той е създал човека, Той го е изкупил, Той е откупил всяка душа, една по една — повтарям — на цената на Своята Кръв.

Донатистите през пети век, за да атакуват католиците, твърдели, че е невъзможно епископът на Хипон, св. Августин, да изповядва истината, защото преди това бил голям грешник. А св. Августин препоръчвал на своите братя във вярата как трябва да отговарят: „Августин е епископ в Католическата църква; той упражнява своята длъжност, за която трябва да даде отчет на Бог. Запознах се с него сред добрите. Ако е лош, той знае; ако е добър, не в него съм положил обаче своята надежда. Защото първото нещо, което усвоих в Католическата църква, е да не полагам надеждата си в човек“ [св. Августин, Enarrationes in Psalmos, 36, 3, 20].

Да не полагаме усилия за разпространяването на „нашата“ блага вест! Ако беше наша, какво бихме могли да кажем? Да полагаме усилия за разпространяване на благата вест на Христос; както Бог го иска и както ни го е заповядал: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието“. Грешките са наши; плодовете — на Господ.