Списък на параграфи

Този твой критикарски дух — който не мога да нарека злословие — ти не трябва да го прилагаш нито в твоята апостолска дейност, нито по отношение на твоите ближни. — Позволи ми да ти кажа, че този твой критикарски дух е една голяма пречка за твоето свръхестествено начинание. Защото, докато съдиш делата на другите, без да имаш право на това — признавам, че го правиш с абсолютно добри намерения — ти не вършиш нищо положително и с твоето бездействие забавяш у всички добрия ход на работата.

„Но тогава — питаш неспокоен ти — как да се справя с тази моя склонност да критикувам…?“

Аз ще те успокоя. Слушай! Вземи писалката и един лист хартия! Напиши просто и откровено — и накратко — причините, които те тормозят, предай бележката на ръководителя и не мисли повече за това! — Той, който упражнява власт да ръководи и има благодатта за това, или ще се съобрази с бележката… или ще я хвърли в коша. — И тъй като твоят критикарски дух според теб не е злословие и твърдиш, че се ползваш от него с добри намерения, за теб изборът му не би трябвало да е от значение.

Ако чувстваш желание да станеш ръководител, твоят стремеж трябва да бъде: сред братята — последен, между другите — пръв!

Не разбирам — какво ти пречи, че някой проявявал повече доверие към хора, с които се е запознал, преди да срещне теб, и които чувства по-близки поради взаимна симпатия, по професионални причини или поради сходство в характерите?

— Намираш ли се сред своите обаче, грижливо избягвай и най-малкия знак на приятелско предпочитание!

Никога не говори лошо за своя ближен — колкото и основателни да са причините за това! — Иди първо да се помолиш пред Дарохранителницата, а после говори със свещеника — твоя духовен наставник — и излей пред него своята мъка.

— И не споделяй това с никого другиго!

След като виждам, че мнозина говорят безспирно цял живот — с всички последици от това — смятам мълчанието за далеч по-необходимо и по-приятно. — И тогава много добре разбирам защо един ден Господ ще потърси сметка за всяка празна дума.

„Frater qui adjuvatur a fratre quasi civitasfirma.“ — „Брат, подпомогнат от брата, е силен като укрепен град.“

— Помисли върху това и бъди братолюбив! Това е моята неуморна препоръка.

Ако видя, че не следваш идеала на братската обич, за който непрестанно ти говоря, веднага ще ти припомня онези сърдечни думи на св. ап. ев. Йоан: „Filioli mei, non diligamus verbo neque lingua, sed opere et veritate!“ — „Чеда мои, да не обичаме с думи, нито с език, но с дела и истина!“.

Каква сила има братолюбието! — Ако запазите братската обич помежду си, тогава дори вашата слабост ще бъде като опора, която ще ви подкрепя в изпълнението на вашия дълг: тъй както картите за игра се крепят взаимно, подпирайки се една на друга.

Виждаш ли — от една нишка, оплетена с много други, се получава онова дебело въже, което може да вдига огромни тежести.

— Ако ти и твоите събратя се обедините, водени от желанието да изпълните волята Божия, ще преодолявате всякакъв вид препятствия.

Ти ще изпълниш по-лесно своя дълг, като мислиш за помощта, която ти оказват твоите ближни, и за помощта, която ти пропускаш да им окажеш, ако не си верен на Бога.

В твоето апостолско дело не се страхувай от външните врагове, колкото и голяма да е тяхната сила. Ето кои са страшните врагове: твоето слабо упование в Бога и твоята оскъдна братска обич.

Разбирам защо приемаш с усмивка презренията дори когато срещу теб застават силни врагове. Ако пребъдваш в Божията обич и обичаш своите събратя в апостолата, какво могат да ти сторят?